— Премахна ли целите? — попита Ролистън.
— Убих ги до един — отвърна Рану.
Въпреки връзката, усетих угризението в гласа му. Всички погледнахме към Рану, който седеше на платформата над нас. Лицето му се появи на екрана, щом Мадж го показа в близък план.
— Ето защо разбрах, че Мораг казва истината — рече Рану.
— И какво точно доказателство е репортаж, който показва как един от вашите избива членовете на едно семейство? — попита Ролистън.
— Доказателство е, защото ние показахме, че ти си издал заповедта — сряза го Мадж.
— „Ние показахме“ ли? — продължи Ролистън. — Ти и Бог вече едно ли сте?
— Не отклонявай въпроса — отвърна Мадж.
— Кой въпрос, Хауърд? — попита Ролистън с презрение. — Много хитро сте го измислили. Засрами се. Ако беше използвал времето и енергията си да помогнеш на човечеството, вместо да задоволяваш огромните си суета и его, които само ще ни направят по-уязвими, можеше да съдействаш за прекратяването на войната. Да започнем с няколко очевидни неща. Аз съм извършил и съм заповядал да бъдат извършени много ужасни неща. Но такава ми е работата и макар че рядко ми се налага да се оправдавам пред самия себе си, предполагам, че върша всичко това в името на човечеството…
Видях как Бран прибра и двата си пистолета в кобурите на хълбоците. Взе лазерната карабина и застина неподвижно. Знаех, че калибрира компютърната връзка на оръжията и им прави диагностика.
— Стига бе — изсмя се Мадж. — Ти не си нищо друго освен малък злобен чекиджия, който обича да има власт над другите.
— Не е вярно! — каза Ролистън. Беше заредил оръжията си. Изправи се и заговори директно в лещата, която го записваше. — Виждаш ли, това е проблемът на ограничени индивиди като теб. Понеже нещата не са както трябва, вие искате да унищожите всичко, да го сринете до основи и да обвините някого за това, без да е грижа за последиците. Ние се опитваме да съграждаме и понеже всички трябва да жертваме нещо, вие предпочитате да хленчите и да отправяте остри критики. Повдига ми се от хора като теб.
— Какво се опитвате да съграждате? — попитах тихичко.
Ролистън се направи, че не ме чува.
— Знаете ли какво? Вие сте големи наивници. Заповядах ли да избият това семейство? Разбира се. Заповядах ли да избият всички Тях? Да. Защо? Защото те са врагът! Шейсет години война, изтребления на хора под път и над път, забравихте ли? Онова, което наричаш Посланици, тъпа кучко, здравомислещите хора наричат инфилтратори.
— Това е лъжа! — изкрещя Мораг и образът й се появи на всички екрани в системата.
— Кое? — попита Ролистън. — Съжалявам за смъртта на онова семейство. Съжалявам за смъртта на проститутките, с които работеше, преди да ги зарежеш, но не видя ли лицата им? Те контролираха мозъка им, също както контролираха теб.
— Знаеш, че това не е вярно — каза Мораг доста по-тихо.
Мисля, че току-що беше зърнала образа си на екрана.
— Нима? А можеш ли да отречеш, че в главата си имаш частица от Тях? — настоя той. Мораг понечи да отвърне нещо, но се отказа. — Нямаш какво да кажеш ли? Всичко това е прекрасно, но в крайна сметка не сте ни показали нищо, което да не може да бъде фалшифицирано. Да, някои неща съдържат истина, но това се отнася и до най-добрите лъжи. В крайна сметка, разполагаме само с уверенията на Бог, че той не лъже. — Обърна се към Джоузефин. — Готова ли си?
Тя кимна.
Изпратих запитване до Бог относно тяхното местонахождение. Междувременно Ролистън изправи глава и се усмихна. Беше прихванал връзката. Получих отговор от самия него. Не го прочетох. Бог ми каза, че всеки момент совалката на Ролистън щеше да се приземи два етажа по-горе. Огледах възела. Както винаги, Рану беше невъзмутим. Той ми кимна от позицията си върху платформата. Балор се беше опрял на стената, близо до пристанището. Изглеждаше отегчен. Успях да привлека вниманието на Бък и Гиби и да им дам знак, че всеки момент щеше да започне битката. Отидох при Езичника и Мораг.
— Те вече са тук — казах.
Езичника кимна мрачно. Мораг изглеждаше уплашена.