— Вие успяхте — казах и на двамата.
Мораг плахо се усмихна.
Опитах се да дам знак на Мадж, но той беше твърде зает да спори с Ролистън, или по-точно, да уверява останалата част от системата, че Ролистън беше злодеят.
— Не бихме могли да фалшифицираме толкова много доказателства — казваше Мадж.
— Вие притежавате неограничени възможности за обработване на данни, а всичко това е опосредствано, така че защо да не сте? — отвърна Ролистън.
— Искаш да кажеш, че нищо не е истина? — попита Езичника.
— Аз казвам, че това очевидно не е. То е сложна и много добре изпипана илюзия. Защото, както ни е известно, истината никога не е толкова проста, колкото на теб би ти се искало, а и винаги е субективна. Така че това, което виждаме, е онова, което ти искаш хората да вярват, ефрейтор Сим.
В първия миг не осъзнах, че Сим беше всъщност истинското име на Езичника.
— Красиво говорите, майоре — започна Езичника. — Опитахме се да направим всичко възможно най-прозрачно, открито и обективно. Да, може да има и субективизъм, но при всички случаи е по-добре от лъжите, които вие и вашата Клика разправяте от години. Питам ви — защо ние, въпреки доказателствата, които представихме, да грешим, а вие да сте прав само защото така казвате? Няма никаква логика.
— Ти винаги си твърдял, че притежаваш почти неограничени възможности за обработване на информация. Каква беше целта ти, ефрейтор Сим? Да направиш Бог всемогъщ в мрежата ли? — попита Ролистън.
Езичника замълча за няколко удара на сърцето, докато осъзнае какво всъщност беше чул, и рече:
— Ти си знаел.
— Твоите хора те издадоха. Така и така сме започнали да казваме истината, няма ли да отговориш на въпроса ми? — продължи Ролистън.
В този момент разбрах, че другите хакери използваха „Бог“, за да разберат кой ги беше издал, и ако им се предоставеше възможност, щяха да се разправят с него. Хакерите притежаваха изострено чувство за мъст.
— Да, това целяхме — накрая отвърна Езичника.
— Значи, с вашата извънземна програма всичко може да се случи? — попита Ролистън.
— На теория, да, но аз ще приканя всички хакери по света, независимо дали работят за правителствата, или не, да проверят „Бог“.
— Но това пак ще бъде опосредствано действие и ти ще продължаваш да държиш властта — изтъкна Ролистън.
Тогава ми хрумна нещо.
— Щом си знаел за тях и за това, че имат силите да създадат нещо толкова опасно…
— Значи, признаваш, че е опасно? — прекъсна ме Ролистън.
— Защо не спря програмата? — продължих.
— Ако бях в системата, можех да го направя, но когато си тръгнах, Сим и неговото малко съзаклятие още не бяха предадени от инфилтратора, така че за нас те си оставаха шайка нагли и побъркани бивши хакери. Но когато сключиха тайно споразумение с врага, когато извършиха измяна, станаха опасни. Какво? Смятате, че Те не са способни на дребни хитрини? Мислите, че Те не притежават разузнаване, че не провеждат психологически операции и не водят информационни войни? Ама вие сте били големи наивници!
— Крадял си труда им, за да подпомогнеш създаването на „Демиург“ — каза Грегър.
Този път Мадж реши да не показва хибридните му черти на екрана.
— О, не… — изстена Езичника и се отпусна на стълбите, които водеха към платформата.
— Мисля, че е редно да ви предупредя, че майор Ролистън и редник Бран кацнаха — рече услужливо Бог.
Отдръпнах се от стената, на която се бях подпрял.
— До скоро виждане, Джейкъб — каза Ролистън и после образът му изчезна.
Защо ще ме изключва? Не разсъждавах трезво.
— Боже, можеш ли отново да върнеш Ролистън на екрана? — помолих, изцяло придобил делови тон.
В отговор Бог ми показа образа от площадката за кацане два етажа по-горе. Видяхме как ръкавът за скачване се протегна към совалката със зловещите, плавни очертания на машина от следващо поколение.
Бог прехвърли изображението върху охранителната камера в ръкава. Майорът и Сивата дама крачеха по коридора. Джоузефин метна лазерната карабина на рамото си и образът изчезна. В следващия миг друга камера ни показа същото. Изглежда, че тя и майорът се радваха на огромна популярност този ден.
Докато Мадж продължаваше да изобличава машинациите на всички членове на Кликата в цялата система, аз следях придвижването на майора и Сивата дама. Те систематично унищожаваха или заглушаваха всяко устройство за наблюдение и свръзка, докато се приближаваха към охранителите на Кат от другата страна на това, което изведнъж ми заприлича на много тънък защитен щит.