Убиха „въшките“, които бяхме пуснали навън, унищожиха лещите и накрая пуснаха бял шум. Последният образ, който видяхме, беше как Ролистън спори с Кат, докато хората й ги гледаха. Видяха ми се готови да нахлуят, ако нещата загрубеят. Джоузефин гледаше екрана на охраната, който показваше вътрешността на предната част на възела. Изведнъж усетих, че гледаше през камерата и през мен. И за пореден път страхът надделя над желанието ми да се бия.
27.
Атлантида
— Сержант Макдоналд?
Акцентът беше американски — от северните щати. Сякаш човекът се беше обучавал на правилна дикция в корпоративна среда, но културното лустро не можеше да прикрие корените на плебейския му произход. Грегър погледна нагоре към екрана; дори и изкривените му черти не ми попречиха да разпозная изписалото се на лицето му отвращение. Видях хубав, добре поддържан млад мъж със съвършен, дискретен на вид костюм, който крещеше, че притежателят му е от висшите ешелони на корпоративните среди. Това, което най-вече го издаваше, беше скритата в калъф старинна катана, която държеше свойски в лявата ръка.
Всичко във външния му вид беше безупречно — от косата до белезите от дуели. Бог ни показа биографията му. Прехвърлих я върху вътрешния си дисплей, но успях да се запозная само в най-общи линии. Име — Винсънт Кронин. Израсъл в едно от предградията на Детройт, където в по-голяма степен властваше принципът на Дарвин за естествения отбор и където се беше отличил в събирането на пари за една от по-влиятелните банди. Служил в относително престижна част на американските ВВС и участвал във военни операции на Лаланд. Изкачил се по йерархичната стълба, играейки превъзходно по правилата — офицерско звание, няколко разумни инвестиции, — и когато напуснал армията, на Земята вече го чакала работа в една от корпорациите. Със сигурност беше прилагал усвоените от улицата уроци на естествения отбор и в конферентната зала. От меча му бяха загинали над 25 бизнесмени. Но което бе по-важно, той беше лукав, добър в работата си и дяволски сръчен с него.
Сега беше бизнесмен без определен ресор. Според онова, което успях да прочета между редовете, служеше като лице за връзка на Кликата — уреждаше проблемите им. Онези, които не изискваха проява на насилие от страна на Ролистън.
Видях го как се усмихна. Усмивката му беше предразполагаща, но през цялото време съзирах в нея и нещо хищническо. Седеше в украсеното с плюш фоайе на хотел от най-висока категория.
Наблизо стоеше и неговата горила. Беше огромен, колкото Балор, но определено имаше човешки вид, въпреки че чертите му представляваха нехармоничен сбор от грозни елементи. Очите лещи бяха изхвръкнали като на риба, а челюстта му беше масивна и силно издадена напред. Носеше скъп и добре ушит костюм, в който сякаш не се чувстваше удобно. Хавайска риза под сакото и голяма мека шапка довършваха ансамбъла. Всичко това крещеше „кибериндуцирана психоза“, да не говорим за вкуса му за обличане. Не мисля, че бих искал да изляза насреща му. Не бях сигурен дори, че искам Грегър или Балор да се бият с него. Стоеше встрани от Кронин и непрекъснато се оглеждаше. Не обръщаше никакво внимание на събитията на екрана.
Свалих и неговата биография. Изпълни ме с отвращение. Беше служил в специалните американски части и известно време на Лаланд. Вероятно там се беше запознал с Кронин, но се беше върнал на Земята, за да поработи за кратко като зелена барета в отряд за борба с тероризма. Работата му беше да убива хора. Бяха го преотстъпили на Отдела за специални операции на ЦРУ, крилото им за незаконни действия, където го бяха обучавали. Преди да премине на работа при Кронин, беше ръководил вашингтонския клон на елитния отряд за одити на Данъчната агенция. Беше данъчен инспектор. Казваше се Мартин Кринг.
— Кронин, говно такова — изсъска Грегър към екрана.
— За приятелите ви, а и за всички, които ни гледат, е важно да отбележа, че Макдоналд е напълно компрометиран от извънземното същество в неговото тяло. Той работи за врага. Не знам дали същото се отнася и за госпожица Макграт, макар да имам известни подозрения, но ние изучавахме Макдоналд повече от година и определено мога да заявя, че той е един от Тях.
— Глупости! — каза Грегър.
— Защо глупости, защото ти така казваш ли? Каквото и да си мислите за нас, ние винаги сме работили за благото на човечеството…