— Странно защо на мен ми се струва, че сте работили за собственото си благо? Въпреки че дори и при това положение не мога да си обясня защо започнахте войната — намеси се Мадж.
— Когато войната е избухнала, аз дори не съм бил роден, а твоите думи са единствената улика срещу хората, за които работя — отвърна Кронин с равен глас.
— Моите думи? Аз бих казал солидни доказателства, които ще приканя хората сами да проверят.
— Нямам намерение да се впускам в поредния спор относно ролята на посредника. Хората са достатъчно умни, за да разберат каква е тя. Сигурен съм обаче, че всички ветерани са наясно с очевидната истина за Тяхната природа — каза Кронин и на лицето му се изписа неприязън.
— Онова, което не разбирам, е защо е трябвало да започвате войната? Добре, с твоите приятелчета сте искали да понатрупате доста парички от инвестиции в боеприпаси, киберприспособления, строеж на кораби, електроника и разни други, но не сте ли съзнавали, че това е безумие? Не сте могли да знаете, че ще ги победите, нали? — попита Мадж.
— Ето че сам си отговори на въпроса.
— Изучаваха Ги — започна Грегър. Всички се обърнахме към него и изведнъж лицето му се появи на екрана. Образът идваше от камерите в очите на Мадж. — Те изобщо не са като нас, като вас. Онези от Кликата дори не са сигурни дали Те притежават съзнание. Имаше теории, че биха могли да представляват някакъв вид неврален мрежов процесор, биологична машина, програмирана за обучение, но Те се научават да реагират на стимули. Ако можете да контролирате тези стимули, ще имате власт върху Тяхното развитие. По принцип Те винаги отвръщат на насилието с насилие, защото през всичките тези години вие Ги обучавахте да се бият — завърши той.
— Кликата се е погрижила да стигнем до патова ситуация — казах.
Грегър кимна.
— А също и да се избегне употребата на биологично оръжие, което би могло да изтреби човечеството, на ядрено оръжие и тям подобни. Идеята им е била никой да не получи оръжията, гарантиращи победата. Моделираха войната с помощта на най-мощния софтуер. Предвидиха всички възможни развои на конфликта, докато шансовете не се наклониха в тяхна полза, а вероятността Те да победят не стана безкрайно малка, но след това се погрижиха да запазят някои крайности за себе си — продължи той.
— Какви крайности? — попита Езичника.
Погледнах нагоре към екрана. Кронин слушаше внимателно, но по никакъв начин не реагираше.
— Ранни версии на „Кром“… — започна Грегър.
— Дори и сред изфабрикуваните от вас доказателства няма нито едно, което да потвърждава съществуването на вируса „Кром“ — прекъсна го Кронин.
— Една по-примитивна версия, създадена да убива, вместо да контролира — довърши Грегър.
— Все пак — дяволски голям риск — отбеляза Мадж.
— Не съвсем. Те изпълняват заповеди и оказват съдействие, докато при нас цари хаос. Оказа се учудващо лесно да се прогнозира Тяхната реакция. В крайна сметка Те не са нищо повече от растения, затова не е трудно да се предвиди на коя страна ще се наклонят, когато задуха вятърът — каза Грегър.
Трябваше да призная, че независимо от единството на Тяхната тактика, когато се биех с Тях, нито за миг не ми се бяха видели толкова предсказуеми.
— Значи, сме се били с космически растения? — каза Мадж. — Поне някой да ни беше казал!
Работата е там, че не можех да преценя как, ако сме знаели, това щеше да се отрази на бойния ни дух.
Мадж отново се обърна към Кронин:
— И все пак не разбирам защо?
— Какво защо? Аз почти нищо не знам по въпроса. Намирисва ми на развинтена фантазия на тема конспирация. Защо не попитате някой от извънземните си приятели? Нали те ръководят тази психологическа операция? — отвърна невъзмутимо Кронин.
— Никога ли не се уморяваш от увъртанията и лъжите? — попита го Мадж.
Кронин не счете за нужно да го удостои с отговор.
— Хей, стига сме се занимавали с глупостите на този тип. Струва ми се, че в момента имаме много по-големи тревоги.
Никой не обърна внимание на думите ми и на очевидния факт, че Ролистън и Сивата дама можеха да нахлуят всеки момент. Не беше възможно само аз да се насирам от страх, нали?
— Биотехнологии — каза Грегър.
Звучеше уморено. Разбирах защо — изтощително беше да се опитваш да лавираш сред океана от лъжи и да се бориш с постоянното отричане.