— Разбирам — рече Мадж. Екранът се раздели на три — Мадж, Грегър и Кронин. — Но дори и да допуснем големия технологичен напредък и огромните печалби, все пак ми се струва доста прозаична причина за шейсетгодишна война.
— Ето че отново си отговори сам. Само някой луд би направил подобно нещо — каза Кронин.
Грегър погледна нагоре към екрана, но се направи, че не го е чул.
— Не съвсем. Като оставим настрана печалбите, много от членовете на Кликата умират. Комбинацията от Тяхната естествено еволюираща, но невероятно напреднала биотехнология и човешката изобретателност и научните технологии води до невероятен напредък. Напредък, който дори не бихме могли да си представим — продължи Грегър.
Мадж се замисли за миг. Дори показа себе си в близък план, за да се уверят всички колко е задълбочен.
— Именно в това се състои въпросът, нали така? — попита Мадж. — Боже, можеш ли да качиш на екрана изображенията на членовете на Кликата?
Появиха се предишните образи. Почти всички до един представляваха дебели старци от бялата раса, чийто живот се поддържаше с лекарства и машинарии, които вероятно струваха хиляди на ден, ако не и на час. Предположих, че вероятно комуникираха чрез мрежата, макар че не мисля, че в момента бяха свързани с нея, което никак не ме учуди.
— И всичко това се прави заради тези? — попита Мадж. — Какво общо имат тези вампири с останалото човечество, мамка му! Защо продължават да живеят на наш гръб, ако тяхното може да се нарече живот? Дали оттук нататък някой ще иска да мре за тях?
— Те са се потрудили да заслужат властта, която притежават, и трябва да бъдат възнаградени за това — рече Кронин, макар че не смятах, че и той самият си вярваше.
Стана му доста неловко, като видя изображенията на спящите членове на Кликата.
— Тези хора са си изпели песента; трябвало е отдавна да умрат. Това е дълбоко противоестествено — каза с отвращение Мадж.
Кронин поклати глава.
— Вие си правите свободни съчинения. Какви доказателства имате, че сме използвали Техните биотехнологии? Дори вашият Бог май се затруднява да изфабрикува такива.
— Защото използвахте „Демиург“, за да прочистите вашите системи — изплю се Мораг с учудващо силна омраза в гласа си.
— Аз съм доказателство и последната година, която прекарах като опитно зайче, след като Ролистън нарочно сблъска Дивите жребци с Нинджа с надеждата, че някой от нас ще се зарази. Къде беше тогава ти? — попита Грегър.
Той почти шепнеше. Кронин придоби напрегнат израз, сякаш приемаше данни.
— Ролистън ви заповяда да преследвате и ликвидирате един от Техните биоборги убийци, което е съвсем нормална заповед за патрул на Специалните части на ВВС. Когато се зарази, те изолирахме и те изучавахме, за да открием начин за по-ефективна борба с Тях. Сега си скалъпваш някаква измислица от малки парченца истина — изрева Кронин.
Грегър посочи Кронин с пръст и извика:
— Не аз, а ти си измисляш!
Но дори и на мен ми прозвуча неубедително.
Кронин се приведе напред от екрана. Вече се беше ядосал.
— И понеже не разполагаш с никакво убедително доказателство, хайде да видим на кого ще повярват, обаче не забравяй, че в единия от нас се е вселило извънземно! И какво толкова сме сторили? Нищо! Само се опитахме да те изследваме, дори за да видим дали не можем да ти помогнем.
— Глупости!
— А пък вие, останалите, току-що с един замах разрушихте цялата ни икономика и целия апарат по сигурността на човечеството. Сега хората ще имат достъп до опасна информация. Сега всеки ще знае как да произвежда ядрени, биологични и химически оръжия, генни оръжия и бетонразяждащи бактерии. Току-що направихте публично достояние информацията за забранените процедури по генно инженерство и клониране, обявени за неморални от ООН. Сега хората ще имат достъп до контрабандни био– и киберприспособления и конфискувано оборудване. Какво, да не би да кажете, че не бяхте помислили за това?
Отново настъпи тишина. Почувствах се, сякаш ме бяха смъмрили, но отговорът ми беше: „Не, наистина не бях помислил.“ Работата е там, че сред нас имаше по-умни от мен. Те не го ли бяха обмислили внимателно?
— Вие казвате, че ние сме враговете на човечеството, а в следващия момент правите това нещо. Май сравнението с Пандора не е съвсем безпочвено.
— Прав си — каза Езичника. Аз го погледнах. Той със сигурност беше помислил за всичко това. Започвах да се чудя дали не бяхме постъпили ужасно глупаво. — Направихме цялата информация достъпна, но знаеш ли откъде я взехме? — попита, без да очаква отговор. — От такива като теб и твоите приятелчета. Боже, можеш ли да ни дадеш доказателства за всичко, което току-що ни каза — как са били изготвени и за какво са били употребявани, да речем, през последното десетилетие? — По екрана започна да тече информация под формата на текст, звук и образ. Зачудих се колко ли хора имаха достъп до нея. — Виждаш ли, не е изчезнала. Информацията си е там. Но ти си ядосан, че ние я изтръгнахме от ръчичките на такива като вас.