— Да, поздравления за разпространителството. Страшно ще помогне — каза Кронин.
— За какво разпространителство говориш? Всеки път щом някой получи достъп до тази информация, всички в системата ще знаят. Не мислиш ли, че това ще улесни надзора? — каза Езичника.
Като че ли се беше съвзел от предишното униние. Виждаше се, че беше помислил за всичко, и сега привеждаше контрааргумент; проблемът обаче беше, че не бях сигурен, че това беше достатъчно. Не ми харесваше идеята всеки да има достъп до вируси, които атакуват гените, или контрабандни киберприспособления. Запитах се дали това не беше гласът на онази част от мен, която предпочиташе други да вземат решенията и да се грижат за нашата безопасност. Но ако те се бяха справили с тази задача, сега нямаше да сме тук. Всъщност те дори бяха злоупотребили с това.
— Е, поне със сигурност отнехте хляба на всички хакери по света — подметна Кронин с убийствен сарказъм.
— Не бой се, ще измислим нещо — каза Мораг.
— Винаги съм искал да бъда фермер — каза Езичника с тъга в погледа.
— Ами финансовите борси? Парите и стоките, също като информацията, са в непрекъснато движение. Сега всеки ще има достъп до тях.
— Ще се изненадаш колко малко хора се интересуват от това. Или може би няма. Повечето от нас все още предпочитаме да крием парите си под дюшека или ползваме незаконни кредитни чипове. Боже, какво ще кажеш? — попита Езичника.
— Цялата информация е достъпна, но системите за сигурност продължават да функционират. Движението на пари и стоки все още може да се извършва само от оторизирано лице, като сега дори е още по-лесно да се проверят неговите пълномощия — отвърна Бог.
Видях, че за момент Езичника изпадна в транс, но излезе от него, преди Бог да свърши обяснението си.
— Я да видим сега кой колко пари има. Уха! Ама ти си бил доста богат, господин Кронин — възкликна Езичника. В същия миг ми заприлича на хакер тийнейджър. Той се забавляваше. — Питам се как ли си ги натрупал? — продължи той.
Информацията продължаваше да тече по екрана.
— Това е възмутително посегателство върху личната информация — рече Кронин и никак не изглеждаше доволен.
— Ще си позволя да не се съглася, защото тази информация е важна за хората, тъй като много сериозно ги засяга — отвърна Езичника, леко разсеяно, понеже проучваше данните, които току-що беше открил. — Да, достатъчен е и един бегъл поглед, за да се види, че си натрупал състояние от търговия с оръжия, а наскоро си започнал да инвестираш и в биотехнологии. Чудя се защо ли?
— Нима не разбирате, че вашият извънземен компютърен вирус на цялата истина е оръжие срещу човечеството? Лъжите в еднаква степен защитават и мамят хората. Какво би станало, ако всяка лъжа изведнъж бъде разкрита — дали ще причини повече вреда, или полза? Като се почне от „Да, наистина тази дреха те прави дебела“ и се стигне до Пърл Харбър, цялото ни съществуване е оплетено в мрежа от лъжи, като не всички от тях са непременно пагубни. Истината може да бъде разрушителна сила, както се вижда от вашия опит да разделите човечеството — каза Кронин, сменяйки темата.
— Но защо да слушаме вашите лъжи? Защо вие да продължавате да определяте кои лъжи да слушаме? — попита Мадж.
— Защото ни е позволено, защото здраво се потрудихме, за да стигнем до положението да вземаме тези решения, и защото сме достатъчно силни. Награждавай успелите и силните — това е движещият принцип на нашата система. Такова е предопределението за нещата. Кой друг би могъл да бъде водач? Ти ли?
Не можах да не се усмихна на куража на този тип.
— Ами демокрацията? — попита Мадж.
Едва не прихнах. Самата дума ми изглеждаше като подигравка, но Мадж говореше с мрачна сериозност: за него въпросът беше важен. Видях очите на Кронин да се свиват около изкуствените лещи, имитация на истински очи, като едва успях да зърна логото на дизайнера върху огромния екран. Мисля, че се опитваше да прецени доколко сериозно говореше Мадж.