— Ние работим в рамките на демократизма — започна внимателно Кронин.
Усещаше капана. Хора като него не се отнасяха сериозно към демокрацията, за тях тя почти беше лишена от смисъл. И той, и ние си давахме сметка за това, само че той не можеше да го заяви открито.
— Мислиш ли, че бихме гласували за войната? — попита Мадж.
— Ама че нелепо! Не бъди наивен. Та нали правителствата, които вие избрахте, ни предоставиха свободата на действие.
— Като например да започнете войната ли?
— Не съм я започвал аз — повтори той, с леко отчаяние в гласа. — Все до тая война стигаме.
— А не се ли очаква правителствата да действат съобразно волята на хората?
— Да, когато са дошли на власт след избори, но въпреки опитите ви да опростите нещата, много добре ви е известно, че от съображения за сигурност на населението не се полага да притежава цялата информация, както и да е в течение на произтичащите от нея решения. Чрез вота си хората гласуват доверие на избраните от тях управници, които после действат от тяхно име.
— За тяхно благо — заяде се Мадж.
— Пак преиначаваш думите ми — каза Кронин. — Добре, искате да сме потайни конспиратори, които контролират правителствата. Давате ни прозаичното име Клика, за да ни превърнете в изкупителна жертва. Трябва ви някой, когото да обвините за собственото си неудовлетворение, защото предпочитате да нападате, вместо да помогнете с нещо конструктивно.
— А по какъв начин войната… — започна Мадж.
— Господин Маджи, не съм започвал войната и не ме прекъсвай. Ти май наистина не разбираш, че така стоят нещата. Ние съществуваме в рамките на това общество, защото то има нужда от нас. Ние вземаме трудните решения, които изискват саможертва в името на победата. Отстрани ние винаги ще изглеждаме лошите. Искате да ни накажете, но всъщност вие просто се борите срещу инертността на вашето собствено общество. Искате да ни обвините за започването на войната, но всъщност причините са доста по-сложни, отколкото можете да си представите, а горчивата истина е, че войната започна заради тежестта, която обществото трябваше да понесе в онзи исторически момент. Това, което наричате Клика, са хората, които пристъпиха към действие, когато в онзи момент човечеството се нуждаеше именно от това.
— Дрън-дрън — казах. — Остави засуканите думи и си признай, че войната започна, защото един от твоите началници нареди на кораб на Кралските военновъздушни и космически сили да нападне безобиден извънземен организъм.
— Когато толкова много хора не могат да поемат отговорност за себе си, те се нуждаят от водач — отвърна той.
— Защото на хората им беше втълпено от такива като теб, че не могат да направят нищо, че са безпомощни и не могат да променят нещата. Обаче това не е вярно — каза Мораг.
— Напротив. Много малко са онези, които имат волята или способността да променят нещата. Не бива да забравяте, че повечето хора няма да седнат да заговорничат с неумолимия враг на човечеството и няма да си вкарат извънземен паразит в главата — каза Кронин.
Мораг изглеждаше готова да го убие с поглед, но не се поддаде на евтината провокация.
— И така да е, силните са длъжни да проявяват отговорност като водачи и да се опитат да вдъхват сили на останалите — обадих се аз.
— Ние помагаме на човечеството да укрепне — отвърна той.
— Престани с твоите глупости — не се стърпях.
Останалите гласно изказаха смайването си.
— Той е прав. Противопоставянето поражда сила — рече Балор.
Погледнах към него. На екрана се видя самодоволното изражение на Кронин.
— На кое човечество помагате? — продължих аз.
В следващия миг аз се появих на екрана. Отново през погледа на Мадж. Стана ми неудобно. Погледнах чертите си в едър план. Донякъде притеснението ми се дължеше на това, че приличах на някой, който умира от лъчева болест.
— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти — каза Кронин.
— По-малко от една трета от моя организъм е биологията, с която съм бил роден — поясних. — Ако Те искат да обявят война на всичко човешко у мен, откъде ще трябва да започнат? От тестисите ми ли?
— Не говори глупости, плътта не е… — започна Кронин.