— Хей, хора, Ролистън всеки момент ще влезе тук. Наистина ли трябва да продължаваме с тази разправия? — попитах.
Дори аз се бях увлякъл в спора. Не последва отговор.
— Добре — рече Мадж, леко раздразнен от думите на Бог. — Ще трябва да формулираме въпрос, на който да отговорят с „да“ или „не“. След като веднъж вече са се запознали с информацията относно Кликата, желаят ли хората да продължават да бъдат контролирани от нея? И ако Те искат мир, искаме ли го и ние? Хора, гласувайте — призова той.
— Значи, отново се доверяваме на извънземния компютърен вирус, защото… — започна Кронин.
— Защото всички ще знаят за какво гласуват. Могат да се допитат до близките си и приятелите си, които на свой ред да попитат техните близки и приятели и така нататък. По дяволите, хората биха могли да се допитат и до съвършено непознати на улицата.
— Няма да стане. Когато всички тайни излязат наяве, хората ще се раздалечат един от друг — обади се Кронин. — Помисли за уреждането на сметки, което ще последва, щом всички подозрения се потвърдят.
За първи път от началото на спора Мадж се ядоса. До този миг ми изглеждаше, че се забавлява.
— На теб това много ще ти хареса, нали, мамка му? Ами ако не стане така, както ти предвиждаш? Ами ако на хората им стигат шейсет години война? Ами ако сега ние започнем да си сътрудничим, така че нашите деца да не живеят с насилие?
— Винаги ще се намери някой, който да злоупотреби с това — отвърна Кронин.
— Да, но този път ние ще знаем кой е това — парира го Мадж. — Няма защо да се тревожим. Всичко свърши. Вече можем да виждаме манипулациите и всеки път когато някой се опита да ни излъже или да ни контролира в свой интерес, ние ще сме наясно с какво точно ни манипулира. Знаем истината. Вече не можете да ни плашите с лъжите си. Оттук нататък сами ще вземаме решенията. Ще има ли такива чекиджии като теб, които да се опитат да злоупотребят с това? Разбира се, че ще има, но вече всеки ще може да ги види. Това, което смяташ за наша слабост — или според теб възможността да не успеем, — е всъщност силната ни страна. Защо си мислиш, че ние искаме да живеем като теб? Твоята власт е илюзия, която не може да съществува без нас. Цялата ти жизнена философия се гради върху това, колко хора можеш да прецакаш. Това ли е представата ти за щастие? Това ли те мотивира, това ли те тласка напред, това ли е критерият ти за успех? Ама че кухо, мамка му. Повечето хора просто искат да си живеят живота, да работят и да се грижат за себе си и за хората, които обичат, само че вие не ни позволявате. Вие ни владеете, защото ние сме разделени. Е, сега вече ще се обединим. Да видим тогава ти какво ще правиш. — Кронин мълчеше. — Ето, оставихме непокътнато устройството на света, но вие трябва да си отидете, защото вашият начин на управление се провали. Ние пътуваме из междузвездното пространство, в състояние сме да изградим наново човешкия организъм и да извършваме инженерни подвизи като тази сонда, но винаги ще продължаваме да се избиваме един друг заради насъщния. Това не е справедливо — довърши Мадж.
Кронин се усмихна самодоволно.
— Ами тогава спрете да се избивате.
Стори ми се, че Мадж се приведе напред, но всъщност това беше близък кадър, от който грозното му лице изведнъж се уголеми пред очите на целия свят.
— Добре, започваме тогава. Като за начало те уволняваме — каза той.
Аз прегледах данните за Кронин. Намираше се в луксозен асансьор на Бразилската сонда. Попитах Бог дали бразилските власти се готвят да го арестуват. Бог потвърди и тогава аз попитах също дали притежават достатъчно огнева мощ да се справят с Кронин, Кринг и други евентуални изненади. Бог потвърди и това мое предположение.
— Ама наистина, как го правите? — продължи Мадж. — Как успявате да оправдаете изпращането на смърт на милиони хора? И за какво са ви тези пари и властта? В някакъв момент те не се ли превръщат в абстракция?
Кронин се разсмя горчиво и каза:
— Защото независимо дали ще го признаете, човечеството върви напред.
И тогава Мадж стори нещо, което ми се стори смело и рисковано, но което показваше, че той в много по-голяма степен от мен вярва в хората, или поне повече, отколкото си мислех.
— Не, сега ще видиш как се върви напред. Боже, покажи на този извратен скапаняк хората на Земята — заповяда Мадж.
Кронин ни изгледа от екрана с убийствен поглед, но в следващия момент чертите му изчезнаха и на тяхно място се появи изглед от улица в някой от многобройните лондонски търговски квартали. Лондон беше духовната родина на Мадж. Хиляди бяха излезли навън и гледаха екрана, а после изображението се сви до размерите на малко прозорче, което беше заменено с кадри от Вашингтон, след това Париж, Берлин, Найроби, Пасифика, Берлин, Окланд — всички големи градове в света — а след това и по-малките градове, все по-бързо и по-бързо после градчета и накрая отделни лица. Хората стояха и гледаха мълчешком, плачеха, прегръщаха се и се целуваха, разговаряха или просто зяпаха втренчено, но на лицата на всички се виждаше облекчение. Явно Мадж беше предвидил този ефект. Всички имаха уморен, но облекчен вид. Някои дори се осмеляваха да изглеждат щастливи. Изведнъж осъзнах колко бях уморен. Аз се олюлях до стената и започнах да се свличам. Мораг успя да ме хване.