Ролистън изплува пред нас от дима и изстрелва откос след откос със своя „Призрак“. Усещам игличките, които пронизват моя дъстер и избиват парченца броня. В следващия момент удрят по кожната ми броня и аз отново започвам да кървя, понеже малките експлозиви в игличките се възпламеняват опасно близо до жива плът.
Той идва към мен, докато изпразвам в него целия пълнител. Би трябвало да съм го повалил. Би трябвало стреличките, които се забиват в тялото му и експлодират, да са го направили на пихтия. Успявам добре да го разгледам, докато оръжието ми изстреля и последния куршум. Виждам как залп от лазерното оръжие откъсва парче димяща плът от него. Но после черната течност в раната прави така, че тя да зарасне от само себе си. И така по цялото му тяло — множество рани, които сами се затварят. Той се хили насреща ми — прилича повече на гримаса, докато раните по лицето му заздравяват.
Изпускам карабината. Той поглежда към Мораг, която е зад мен. В паниката си съм забравил за нея. Филтрирам шума и успявам да чуя нейните ужасени викове. Тя не вижда и не чува. Много по-бързо, отколкото бих могъл да реагирам, Ролистън забива пръстите си в мен. Пробива бронята на дъстера и кожата ми. Изобщо не ме е срам, че извиквам от ужас и болка, когато ме вдига във въздуха. С остриетата на двете си ръце го наръгвам в главата. Чертите му се изкривяват, когато разкъсвам плътта му, въпреки че усещам известно съпротивление от вътрешната броня. Ролистън пищи. Това е добре. Но после ме запраща в другия край на стаята. Това не е толкова добре.
Удрям се в стената и се просвам на земята. На вътрешния ми дисплей се появяват иконки с предупреждения за нанесените поражения. Опитвам се да се добера до Ролистън, надвесен над Мораг, която не усеща присъствието му. Изкрещявам, за да я предупредя, но тя не може да ме чуе. Тогава от димната завеса зад гърба на Ролистън изниква нещо огромно.
Гиби и Мадж стрелят към мястото, където предполагат, че се намира Сивата дама, а Гиби крещи нещо неразбираемо. Откосите от свръхнагрят въздух от лазерната карабина на Джоузефин излитат от съвсем друга част на помещението и експлодират. Гаусовият калашников на Гиби също експлодира и той се олюлява, докато лъчът пробива бронята, нажежава плътта му и от нея се откъсва едно парче. А кръвта му се превръща в червена пара.
Грегър отлепва Ролистън от земята и го запраща срещу стената. Езичника, който някак си е успял да се изправи на крака, ги гледа. Изпълзявам при Мораг и се опитвам да я сграбча, но само успявам да я изплаша още повече.
— Аз съм — казвам по мрежата за тактическа свръзка.
Накрая Мораг престава да се съпротивлява. Успявам да извадя и двата пистолета; лазерът на рамото ми действа автоматично. Чудо голямо.
Грегър погва Ролистън със своята чудновата залитаща походка. Ролистън отново се е изправил. Грегър сграбчва майора за врата и го вдига от земята. Хибридът го блъсва в стената със сила, достатъчна да направи пукнатина в бетона. После още веднъж и още веднъж, и накрая се опитва да извие врата му като на пиле. Опитвам се да измисля начин да му помогна. Не успявам.
Джоузефин се промъква сред дима, а от ръката й капе кръв. Стреля по Мадж с лазерното си оръжие и той пада на пода и не помръдва. Мрежестите потници може и да са забавни, но не са много надеждна защита. Гиби изважда и двата си револвера и за сетен път започва да стреля към мястото, на което смята, че се намира Сивата дама. Но тя за сетен път не е там. Изритва го в бронирания череп с такава сила, че стената поддава навътре. След това се обръща и тръгва към мен.
По някакъв начин Ролистън успява да се освободи от хватката на Грегър. Не се колебае нито за миг. Удря Грегър в корема. Той полита назад. Ролистън го удря още веднъж и още веднъж, като с всеки удар откъсва парченца плът от него и го тласка назад. Грегър отвръща със същото и скача високо във въздуха. Когато се приземява, раздира с нокти половината лице на Ролистън. Той спира за момент. Успява да се приплъзне зад Грегър и да стъпи върху една от ставите на крака му. Грегър се свлича на колене. Ролистън е извадил ножа. Забива го с всичка сила до дръжката в главата на Грегър. Грегър пищи. Писъците му напомнят на Тях.