Грегър се олюлява назад, но се изправя на крака и яростно издърпва ножа. Ролистън явно го е ядосал. Грегър му фрасва един старомоден ъперкът. Ролистън се изтърколва през главата ми и се забива в стената. Грегър се впуска напред и вдига от пода своя мъстител. Обръща се към майора, който се опитва да се изправи, и започва да стреля. Аз гледам ужасѐн как Ролистън, това нечовешко създание, бива смлян на парченца, но в почти същия миг отново се възстановява с помощта на Тяхната течна черна технология.
И Джоузефин вече стои над мен. Вдигам поглед. Никога не съм се чувствал по-спокоен. Легнал съм върху Мораг, за да я покрия с тялото си.
— Изчезвай — чувам нежния глас на Джоузефин по мрежата за тактическа свръзка.
По дяволите! Защо не ме убива?
Следващото действие на Ролистън, който явно решава, че нещата не се развиват в негова полза, ме откъсва от мислите ми. След миг външната стена полита във въздуха.
По-късно гледах репортажа. Част от стената беше взривена, от което по земята се посипаха отломки, заедно с цялата площадка за кацане. Видях Преторианците на Кат, които запалиха перките си на пълна тяга, за да се изнесат оттам.
По принцип външната стена на никоя сонда не може да бъде взривена. Но Джоузефин не си беше губила времето. Беше използвала камуфлажното си облекло, за да пропълзи незабелязана отвън и да наръси програмируемите бетонразяждащи бактерии. Те бяха издълбали достатъчно дълбока дупка, за да може тя да постави в нея необходимото количество експлозиви, които да разрушат стената. Затова Кронин ни беше баламосвал с приказките си.
Подобно нещо не се беше случвало от срутването на Първата бразилска сонда. Е, вярно, че и ние бяхме използвали същите бактерии на тази сонда след нападението над лабораторията, но това беше друго. Този път Кат нямаше избор — трябваше да нахлуе.
Случиха се всички забавни последици от внезапната декомпресия. Бък и Балор бяха засмукани от океана. Благодарение на изкуствено засилените си рефлекси успях да видя как се затъркаляха надолу в нощното небе. По някакво чудо Гиби и Мадж бяха все още живи. Бяха се вкопчили кой където свари. И двамата имаха достатъчно запаси от въздух; ако не ги засмучеше океанът, щяха да оцелеят. Езичника се хвърли в основата на горната платформа, докато в същото време покрай него полетяха отломъци от бюрото на рецепциониста, цялото горно ниво и останките от филмовия декор. Той просто уви тялото си около конструкцията и се вкопчи здраво, понеже от това му зависеше животът.
Усетих как Мораг започна да се изплъзва под мен. С дясната си ръка я спрях. Набирах се с всички сили по чисто белия килим на студиото, а стоманените пръсти на протезата ми се бяха забили в бетона, което за момента ми осигуряваше, макар и несигурен, захват.
Ролистън, Джоузефин и Грегър останаха по местата си. Нещо ги задържаше, докато димът край тях отлетя навън. Грегър беше преустановил стрелбата. Но когато совалката на Ролистън се показа отново, той я поднови, обстрелвайки предната й рампа с високоскоростни въртеливи откоси. Ролистън се обърна и скочи.
Джоузефин ме погледна тъжно, но не ме уби. Обърна се и побягна, бърза като вятъра, към совалката. Когато скочи, въртящите се релсотрони започнаха да стрелят. Прорязваха всичко по пътя си. Откосите пробиваха стените и сигурно бяха ранили някои от войниците на Кат пред медийния възел. Преминаваха през стълбите до горната площадка и галерията просто изчезна, разпадайки се под изпепеляващите изстрели. Повечето летяха или прекалено високо, за да засегнат някого от нас, или прекалено ниско, за да стигнат Рану, но Грегър остана на мястото си и продължи да си разменя изстрели със совалката.
Той удържаше позицията си и не спираше да стреля, докато оръдието от совалката помиташе всичко около него и откъсваше огромни парчета от неговата плът — толкова големи, че имах чувството, че от него непрекъснато изтичаше някаква маса.
По-късно видях записите на Преторианците и как те бяха обстрелвали совалката на Ролистън, подпомогнати от военни хеликоптери и защитните сили на сондата. По мрежата за тактическа свръзка бях чул Кат да крещи: „Британски войници, веднага залегнете!“, в момента, в който Преторианците бяха прелетели над приемната и бяха влезли в медийния възел. Отвън се бяха спуснали бариери за извънредни ситуации, които бяха спрели декомпресията.
Покритите с брониран екзоскелет войници на Кат нахлуха в медийния възел и започнаха да стрелят по совалката. Накрая, сред градушка от изпепеляващ огън, тя успя да се измъкне. Охраната на Атлантида тръгна след нея, докато совалката отлиташе нагоре с опасна тяга, превишаваща многократно земното ускорение.