Кат помогна на мен и Мораг да се изправим. Тя ни качи на някакъв военен хеликоптер; екзоскелетът й помагаше с лекота да издържи тежестта ни. Зад мен нейните хора правеха същото и с Рану, Езичника, Мадж и Гиби. Зачудих се колко ли бяха уплашени мъжете, които помагаха на Грегър. Или пък какво си бяха помислили. Грегър се беше добрал до ръба на медийния възел и продължаваше да обстрелва совалката.
Не можехме да ги убием. Нито един от двамата. Погледнах надолу към облаците и собствената ми кървава диря. В следващия миг вече бяхме в претъпкания хеликоптер; някакъв военен лекар започваше да ме закърпва. А един от пилотите даваше на Мораг приспивателно.
— Тя е с предимство — казах на лекаря.
За разлика от нас, организмът на Мораг не беше пригоден за бойни действия и резки промени в налягането.
— Ей, долна твар, в корема ти зее огромна дупка, така че си затваряй шибания плювалник — ми каза лекарят. Американци!
— Успокой се. Вече сме в безопасност — излъгах Мораг по мрежата за тактическа свръзка.
Все още се опитвах да проумея какво се беше случило с нас. Те ни бяха прегазили. Може би така се чувстваха нормалните хора, този застрашен от изчезване вид, когато се биеха с нас.
Орбитално оръжие, помислих си. Това ни трябва, за да ги спрем.
— Боже? — прошепнах с дрезгавия си глас през мрежата за тактическа свръзка, докато цапнатият в устата лекар се грижеше за мен.
— Кажи, Джейкъб — отвърнаха многобройните медени гласове на Бог.
— Къде са Ролистън и Бран? — попитах.
— В совалката, която се отдалечава от сондата, предполагам в посока към фрегатата на Негово Величество „Мъст“.
— Къде е сега „Мъст“?
— Корабът е акостирал в Далечната Ниота Млима — отвърна Бог.
Кенийската сонда.
— Ами спри ги, по дяволите — казах.
— Не мога — майор Ролистън е надарен със свободна воля — рече Бог. Преглътнах яда си. — Но допускам, че властите на Атлантида правят опити да възпрат совалката, а пък кенийските власти са арестували „Мъст“ и не му позволяват да отлети.
— Наистина ли? Кажи им да не се ебават. Предай им да използват някоя орбитална платформа.
— Ще предам предложението ти. Но струва ми се, вече е помислено за това, и именно поради тази причина совалката не смее да се отдалечи от сондата.
— Аз мисля, че вашата лична вражда стовари достатъчно беди на Атлантида — прогърмя гласът на Кат по мрежата за тактическа свръзка.
Да, прекрасният Бог, който бяхме създали. За съжаление, сега и лошите знаеха намеренията ни.
— А хората знаят ли? — попитах по-скоро себе си.
— Мадж излъчваше през цялото време — рече Бог.
Стори ми се, че се опитва да ме успокои, но дали хората наистина знаеха? Дали бяха видели достатъчно? Знаеха ли какво представляват Ролистън и Джоузефин? Ами така де, аз бях там и не знаех, но успях да разпозная силно напредналото приложение на Тяхната технология. И все пак не мисля, че можеха да преминат през защитните бариери на Земята.
— Боже, можеш ли да ми покажеш картината на моя вътрешен дисплей?
Появи се прозорче, което показа външен изглед на пристанището. „Мъст“ седеше закотвен за кея. Никога не бях виждал подобна машина. Беше дълъг и учудващо аеродинамичен за космически кораб, с форма на разтегната капка. Стори ми се, че бяха свели до минимум обичайните технологични покрития. Не се виждаха оръжия, а дебелата броня изглеждаше от биологичен произход. Не знам защо ми напомни за Грегър.
— Къде е совалката? — попитах Бог.
— Току-що напусна атмосферата, но все още е близо до сондата. Изпратиха кораби, които да им отрежат пътя.
— Що за чудо е това?
Имах предвид „Мъст“.
Върху вътрешния ми дисплей започна да пристига информация. Наскоро построена фрегата от следващо поколение. Но интересното беше, че според Бог „Мъст“ и още няколко на брой новопостроени фрегати използваха технология от проекта „Черен червей“. Бог беше направил връзка и с т.нар. „Черни ескадрони“. Да не би това да беше частната армия на Кликата?
— Боже, знаеш ли направлението на полета?
— Да, Джейкъб. Щяха да летят в посока Сириус, но това беше, преди да превземете медийния възел и да ме пуснете в мрежата.