— В момента не съм настроен за философски спор — казах на Бог.
— Боже, той ще установи контрол над флотилиите — рече Езичника. — Или поне над техните свръзки.
— Това само означава, че те няма да имат достъп до нашата истина — казах, без да си давам сметка как може да прозвучи.
— В зависимост от властта, с която разполага — добави Езичника.
— Кой предложи да го направим така, че той да не може да се намесва в човешките дела? — зададох реторичния си въпрос.
— Той ли? — попита Мораг, с което прояви много повече самообладание от мен по време на първите ми сражения.
— Разбира се, че е мъж; не виждаш ли колко е глупав — каза Кат, включвайки се в разговора по мрежата за тактическа свръзка, която вече беше отворена за всички.
Неуместен хумор, чудесно.
— Боже, нашите глупави приказки излъчват ли се в момента? — попитах.
— Да — отвърна Бог.
Страхотно!
— А някой друг от тези, които ни гледат, не може ли да спре „Мъст“?
Бог показа отново генерал-полковник Каария. Както и предполагах, той се намираше в Центъра за управление и контрол на Далечната Ниота Млима. Крещеше някакви заповеди на суахили на подчинените си, които представляваха много здраво напомпани или високоскоростни холографски контролни панели. Видях един от униформените му адютанти да посочва някакъв екран, а генералът за малко да му откъсне главата.
— В момента британските и кенийските власти се опитват да възпрат „Мъст“ — рече Бог.
Погледнах отново към екрана, на който се виждаше корабът, и се замислих дали милионите зрители по света също като мен усещаха напрежението. Пристанът в близост до фрегатата се разцепи на две, сякаш поразен от невидима сила. Двигателите на „Мъст“ се задействаха и засветиха с бледосиня светлина като двигателите на Техните кораби. Остатъкът от пристана пропадна.
В Центъра за управление и контрол на Ниота Млима видях няколко светлинки, които сочеха мишената „Мъст“ на множеството оръжейни системи на сондата.
Екранът отново се раздели на части и изведнъж видях невероятно висока скала, тънка като игла. Приличаше на нещо средно между средновековна кула и висок планински връх и се издигаше високо нагоре в пурпурното небе на мрежата. Отне ми известно време, докато разбера, че това беше виртуалният образ на Ниота Млима. След това гледната точка рязко се смени и вече наблюдавахме отвътре, докато се придвижвахме из каменните коридори по следите на ослепителен бял огън. Не можех да разбера какво гледаме. Влязохме в стая с висок свод — пещера, която приличаше на катедрала — виртуалният Център за управление и контрол на Ниота Млима. Чух писъци на хора, но и нечии други. Накрая с ужас разбрах, че и Бог е надал своя вик. Пещерата се изпълни с ослепително ярък бял огън. Видях как Симбите, подобните на лъвове аватари на военните хакери на Кенийската сонда, избухнаха в пламъци. Сред тях помръдна някаква фигура. Разгънаха се огромни криле, които плеснаха веднъж и силуетът се издигна във въздуха. Синкава кожа, без косми, гладко, голо тяло, от което странното безполово същество изглеждаше още по-неземно. В очите му бляскаше белият огън, който вилнееше наоколо. От гърба му се разтвориха четири огромни птичи криле. За първи път виждах подобен аватар — съчетание на блаженство и злост.
Върнах се отново към записа на виртуалния Център за управление и контрол на Ниота Млима. Повечето служители, които бяха здраво напомпани, или се гърчеха по пода и виеха от болка, или лежаха неподвижно в мрежите си, с димящи куплунги и изцъклени очи. Генерал-лейтенант Каария гледаше хората си, изпаднал в шок.
Прехвърлих се върху кадрите от мрежата. Ужасяващият ангел плесна с криле и отлетя.
— Опарих се — чух да казва Бог, но ми прозвуча по-скоро като любопитна констатация, отколкото като някой, изпитал болка.
Мораг започна да се мята по пода на хеликоптера. Беше изпаднала в паника, в ужас. Хлевоустият медик й даде по-силно успокоително.
— Какво беше това чудо? — попитах.
— Езекиил — отвърна Бог. — Тя е хакер химера на служба при Кликата; през цялото време е в мрежата. Изглежда, че е използвала софтуер, разработен на базата на проекта „Демиург“.
Гърчовете на Мораг се засилиха и лекарят я хвана здраво.
— Всичко е наред, Мораг. Това не беше самият Демиург — успокои я Бог.