Сякаш се оградих със стена, за да не се поддам на ужаса от разрушенията на Езекиил върху Центъра за управление и контрол на Далечна Атлантида. Ангелът опожари и него, както беше сторил с Далечната Ниота Млима и „Бранхилда“, прикривайки бягството на совалката на Ролистън. „Мъст“ се бореше успешно и се измъкваше към мястото за среща.
Совалката се скачи с фрегатата. Заради използването на Техни технологии изглеждаше така, сякаш двете машини се съешават или сякаш фрегатата изяжда совалката. С работещи на пълни обороти двигатели „Мъст“ напусна орбита със скорост, от която костите на екипажа би следвало да станат на прах, а вътрешните им органи да се размажат. Полетя в тънък тунел, който беше успял да пробие в защитните системи на Земята. Последваха опити за стрелба от други орбитални платформи и патрулиращи кораби в Слънчевата система, но никой не беше достатъчно бърз, за да възпре „Мъст“.
За съжаление, подобни сцени се разиграваха навсякъде из Космоса в близост до земната орбита. Фрегати, външно сходни с „Мъст“, построени от американски и разни западноевропейски космически сили, си проправяха с бой път навън от системата. Това сигурно бяха „Черните ескадрони“. Само две фрегати — германската „Зигфрид“ и американската „Пери“ — бяха прихванати и унищожени. Почувствах тежка умора, когато видях как „Мъст“ отплава свободно, преодолял гравитационното привличане на Земята, разтворил платна като разпукващ се цвят, докато накрая изчезна напълно от нашите екрани.
Мадж наруши първи мъртвата тишина на мрежата за тактическа свръзка.
— Това ли е непробиваемата отбрана на нашата Слънчева система? — каза той с горчивина и скептицизъм в гласа.
— Той държеше ключовете към системата. Пък и те не нападаха. Всяко от тези устройства е насочено навън, а не навътре — обясних му аз.
Бях твърде потиснат и изтощен, за да се впечатля от факта, че беше жив.
— Това не са действия на хора, които нямат нищо за криене — каза Езичника.
Мисля, че се опитваше да извлече нещо градивно от нашето поражение.
— Какъв курс пое „Мъст“? — попита Грегър.
Предположих, че все още се намираше в медийния възел. Военният хеликоптер бавно кръжеше около гигантската конструкция на сондата. След минута-две щях да видя мащабите на причинените от нас поразии.
— Към Сириус — отвърна Бог.
Но корабите на „Черните ескадрони“ са поели курс към колониите.
— Ще успееш ли да стигнеш там преди тях? — Грегър попита Бог.
— Съжалявам. Оставил съм системи върху много от корабите, но нито един от тях не притежава качествата на фрегатите на „Черните ескадрони“ — рече Бог, а аз вече знаех, че Кликата щеше да излъчи „Демиург“ в мрежата веднага щом успееха да се доберат до колониите.
— Ще Ги инфектират с „Кром“ — каза Грегър.
— От информацията, която успях да събера — каза Бог и данните се появиха веднага на екрана, така че всеки, който желае, можеше да ги изтегли, — единствено Ролистън е имал достъп до „Кром“.
— Значи, „Кром“ е на борда на „Мъст“? — попита Грегър.
— Да, така ми се струва — рече Бог.
Не ми хареса липсата на категоричност в думите му.
— А защо точно Сириус? — попитах.
За моя изненада отговори Грегър:
— Такъв беше планът им. „Кром“ не беше толкова добре развит, колкото „Демиург“ — всъщност беше просто странично занимание, — а на Сириус се намира най-голямата Тяхна популация.
— И кое е най-лошото, което може да ни сполети? — казах, но усетих, че въпросът ми прозвуча кухо и безсмислено дори за самия мен.
— Ти как мислиш? — сряза ме Грегър, което не беше типично за него. — Ще превземат всички кораби на четирите колонии в системата на Сириус и ще се върнат на Земята.
— Най-лошото ще е, ако продължи войната — каза тихо Рану.
— Между човеците — добави Езичника.