Мадж беше изслушал плана на Грегър за пътуването до Сириус и беше отказал да се присъедини. Каза, че имал твърде много работа на Земята, пък и искал да се наслади на славата си. Малко преди да тръгнем на път, хванахме някакви новини, в които показваха младежи, облечени досущ като Мадж. Не знаех дали да се смея, или да плача — може би по малко и от двете. Езичника също беше решил да не идва. Не виждал с какво може да ни бъде полезен, а и смятал, че вече бил направил достатъчно. Пък и според него било по-добре да съсредоточи усилията си върху намиране на начин да се справи с „Демиург“.
Балор беше казал, че ще дойде. Не знаех каква беше причината, вероятно заради самата тръпка. Или пък искаше отново да се докаже, понеже му бяха сритали задника, а няма по-убедителен начин да се докажеш от това, да се изправиш пред почти сигурна смърт.
Гиби също се беше съгласил, което беше добре, защото някой трябваше да управлява кораба. Не говореше с другите и се беше затворил в себе си. Надявах се да не иска веднага да отиде при Бък. Но от друга страна, съдбата му поднасяше добра възможност да го стори.
Бях предположил, че и Мораг ще откаже. Нямаше причина да тръгва. Когато обсъждахме този въпрос, видях отнесеност в очите й, в новите й очи. Накрая тя заяви, че ще дойде с нас. Започнах да възразявам. Исках да й кажа, че тя беше направила достатъчно, че най-сетне беше сторила нещо да подобри живота си. Че би могла да живее, при това добре. Че би могла да помогне да се справят с „Демиург“. Изобщо измислях всевъзможни причини да я накарам да остане на Земята, да не потегля на тази самоубийствена мисия, но ми беше достатъчен и един поглед от нея, за да ми стане ясно, че отдавна бях загубил правото да изказвам мнение по въпроса.
Езичника беше изрекъл на глас мислите ми, но тя беше непреклонна. Беше ни казала, че трябва да дойде с нас. Тогава Езичника я беше попитал дали това го казва тя, или Посланик. Но и него го беше накарала да млъкне със същия онзи поглед.
Двайсетина минути по-късно Езичника беше дошъл при нас, сломен, за да ни каже, че е променил решението си и че е съгласен да ни придружи. Бях го попитал дали е сигурен — да, рече. Е, щом Мораг заминаваше, и Рану щеше да я последва, за което му бях благодарен — мълчаливият непалец беше опитен боец.
Генерал-лейтенантът ни беше предоставил кораб и оборудване. Дори бяха успели да го закарат до Далечна Атлантида. Местните власти бяха наели совалка, която да ни изведе в орбитата. Вероятно защото нямаха по-добро предложение за нас, след като Кат беше успяла да надхитри техните сили за сигурност да не ни арестуват.
И тъкмо когато щяха да затварят въздушния шлюз на совалката, се беше появил Мадж.
— Реших, че от това ще излезе страхотен материал. Освен това ние сме непобедими.
— Рекламна курва — бях казал аз.
— Не само рекламна, мой човек — ми беше отвърнал той, но шегата му беше увиснала във въздуха.
— Непобедими, значи? — беше попитал Езичника.
И аз си бях помислил същото: къде ли беше гледал Мадж, когато се биехме на Атлантида?
— Ами само Бък умря — беше отвърнал Мадж и се беше ухилил.
Беше последвало отвратено мълчание, но усмивката беше останала на лицето му. В следващия миг Гиби се беше разсмял.
Значи — всички тръгвахме. Странно защо не се бях зарадвал. Докато совалката се изкачваше към орбитата, се стараех Мораг да не ме хване, че я зяпам. Тя беше права: решението й нямаше нищо общо с мен. Наистина всичко изглеждаше обречено.
Не можехме да произнесем името на кораба, но в груб превод от суахили се получаваше нещо като „Копие на разбирателството“, затова го нарекохме просто „Копието“. Беше космически бомбардировач с голям радиус на действие, еквивалентът на самолет бомбардировач. С възможност за стелт операции, създаден да прониква в Тяхната част от Космоса и да изсипва товара си над астероидни колонии или командни кораби. Смешното беше, че този вид кораб беше построен на базата на апарат, предназначен да обслужва полети в Далечния космос. Зачудих се колко ли време трябваше да мине, преди да се откажем от оръжията си и да ги употребим за мирни цели.