При последния си сблъсък с Нинджа бях въоръжен до зъби, напомпан с бойни наркотици, подпомогнат от хората от моя отряд, макар много от тях в крайна сметка да загинаха, да не говорим за странната участ, сполетяла Грегър. Ако това наистина бе един от Техните Нинджи, молех се да е ранен, защото в противен случай с мен бе свършено. И точно в този момент усетих раздвижване в съседния коридор.
Подадох глава иззад ъгъла и видях двайсетина от по-елитните (според местните стандарти) проституиращи момичета и момчета да се насочват към мястото, което вероятно бе капитанската каюта. Следваха ги разгневени клиенти. Щипнах се по носа, при което размазах между пръстите си изгоряла кожа. Сред упоеността от наркотика и притъпените нервни импулси усетих болката да се надига едва-едва. Не бях сигурен какво да направя, затова продължих по коридора, като изблъсках един от клиентите, който бе хванал някакво младо момче за косата и го дърпаше обратно в каютата си. Проправих си път без особени затруднения заради страховития си обгорен вид и спрях пред вратата на капитанската каюта.
Нещото, което се беше проснало върху койката, със сигурност беше едно от Тях. До него на пода лежаха белезници, с които преди това вероятно го бяха закопчали. Този екземпляр в най-голяма степен от всички други, които бях виждал, наподобяваше човешко същество. Приличаше на локва от машинно масло с човекоподобна форма и пропорции, а главата му представляваше гладък черен овал, лишен от всякакви черти.
Не се виждаха никакви оръжия по тялото му, но аз знаех, че Техните Нинджи са човекоподобни. Всъщност единствената сериозна разлика бяха седемте дълги пръста на ръцете и малко по-ниския от средния човешки ръст. Светлината хвърляше по тялото му дъгоцветни отблясъци, в които зърнах изкривения си образ и най-сетне успях да видя пораженията от изгарянето.
Наблюдавах отражението си, докато насочвах револвера към извънземното същество. Момичетата и момчетата се втурнаха от всички страни, като по този начин образуваха щит между мен и него. Когато го докосваха, реактивната му течност или се втвърдяваше, или се надипляше на вълнички, като кръгове в тъмен вир, в който си хвърлил камъчета. Това ми беше познато. Черната течност по пода и койката означаваше, че е ранено. Дотук добре, казах си. Нещото се раздвижи и се опита да изблъска от себе си щита от човешки тела.
— Разкарайте се — заповядах им грубо. Те обаче не помръднаха, въпреки че бяха уплашени. — Веднага! — изревах.
Много от тях подскочиха, а едно-две тихичко заплакаха. Почувствах се като абсолютен гадняр. Тези хора бяха на най-долното стъпало на хранителната верига. Един вид експлоатираните на експлоатираните и колкото повече се износваха, толкова повече пропадаха. Поради тази причина предпочитах виртуалните удоволствия в сензорните кабинки. Това обаче не ми попречи да дръпна ударника на револвера, по-скоро по навик, но те наистина се уплашиха. Плачът се усили, обаче никой не помръдна от мястото си. Изглеждаха решени да умрат заради нещото. Замислих се дали не са попаднали под въздействието на феромони, на някакъв вид психологическо оръжие или контрол на съзнанието, които раненото извънземно същество беше използвало, за да им въздейства.
— Какво ви става? — попитах внимателно, въпреки че револверът ми нито за миг не трепна.
Исках този отвратителен ден да свърши час по-скоро.
— Моля ви, не го убивайте — каза едно от момчетата, за чиято възраст не исках и да мисля.
— И защо? — отвърнах.
— То не е лошо — обади се една от проститутките, с година-две по-голяма от момчето.
Тя не плачеше, въпреки че изглеждаше уплашена, но вероятно начинът й на живот беше пресушил сълзите й.
Момичето беше хубаво. По начин, който не би позволил на нейния сводник да я сложи под лазерния нож, за да я превърне в по-вулгарна версия на модела на седмицата, като след това я принуди да му работи, за да изплати разходите по операцията. Имаше къса черна коса, лунички и красиви кафяви очи. Погледнах я, въпреки че свързаният с револвера компютър ми позволи да държа на мушка Нинджата, който лежеше върху койката.
— Ти май не се чуваш какво говориш. Не знам какво си мислиш, че знаеш, но аз съм виждал тези неща и преди, и знам, че единственото им желание е да избиват хора. То ви прави нещо. Не знам какво точно, но със сигурност нещо ви внушава. Ще ви дам малко пари, но вие трябва да се махнете оттук.