Гиби пусна отново записите от охранителните лещи в машинната зала. Зърнистите кадри с ниско качество показаха как Грегър беше влязъл там. Беше чисто гол и поради неговата залитаща походка изглеждаше още по-гнусно. Беше взел чанта с инструменти. Хора като мен и него можеха добре да се ориентират в машинни отделения, защото бяхме обучавани да ги саботираме. Беше откачил някакъв много дебел електрически кабел. Всички бяхме потрепнали от отвращение, но бяхме благодарни за лошото качество на образа, когато той беше пъхнал кабела в мястото, което е в основата на гръбначния стълб при хората. Стори ни се, че на няколко пъти извади ръката от ставата си, преди да уцели. А после просто се беше облегнал на стената. След това стана скучно, така че превъртяхме напред.
— Я, колко му е голям — каза Мадж. Всички го изгледахме. — Добре де, само отбелязвам — каза той отбранително.
Отново насочихме вниманието си към екрана. Грегър трепереше. Плътта под кожата му сякаш се гърчеше, изливаше се и се издуваше от само себе си, а треперенето започна все повече да прилича на истински гърч.
— Какво е това? — попита Мораг и след това издаде някакъв звук на отвращение.
От Грегър излизаше вещество, което приличаше на мазна черна жлъчка. След малко целият се беше оповръщал с това нещо. Всички изпитахме погнуса, но не можехме да отлепим поглед от екрана. Черното вещество полепна по него и се втвърди в подобната на смола субстанция на пашкула. След малко той беше целият обвит в пашкула и само главата му остана отвън, като не преставаше да бълва черно вещество. Накрая и тя се скри. Известно време мълчахме и гледахме образа на втвърдилия се пашкул.
— Каква е вероятността да се превърне в пеперуда? — попитах.
Мадж започна да се хили и ми се стори, че дълго няма да може да спре.
— Какво, по дяволите, прави тоя? — попита Гиби.
Той дърпаше струните на една от китарите на Бък. Всички бяхме в помещенията, които деляхме двамата с Мораг. Аз се бях изправил на възглавниците и от време на време храчех кръв в една кофа. С помощта на настройката на интерфейса Гиби можеше да управлява кораба от всяко едно място.
— Може би просто спи? — предложих аз. — Дали пък не пести енергията си?
Но сам разбрах колко неубедително прозвуча.
— Напротив, той източва огромно количество енергия — отбеляза Гиби.
— Която все за нещо трябва да отива — замислено рече Езичника. — Хм, доста любопитно — довърши той и млъкна.
Мораг, Рану, Гиби и аз очаквахме да каже още нещо. Мадж разглеждаше корема си.
— Е? — успях да кажа, преди кашлицата отново да раздере гърдите ми.
Езичника вдигна поглед — бях го извадил от мислите му.
— Доколкото ни е известно, Те представляват автономни колонии от самозараждащи се нанити, нали така?
Всички кимнахме, сякаш разбирахме за какво говори. Мадж кимна особено енергично.
— Да предположим, че той използва енергията, за да произведе още от… себе си, един вид — продължи Езичника. — Но това е само предположение.
— Значи, е някакъв вид превращение? — попита Мораг.
Но при все че Грегър много приличаше, а и в известен смисъл продължаваше да разсъждава като някогашния ми приятел, пак си дадох сметка, че всъщност беше извънземно.
— Нещо такова — рече Езичника.
— В пеперуда! — извика Мадж.
— Кажи де, в какво? — попита Гиби и прокара пръсти по грифа на китарата.
— В пеперуда бе! — отново се обади Мадж.
Мораг се опита да го срита.
— Можем само да гадаем — отвърна Езичника.
— Във воин — каза Рану.
Прозвуча доста убедено.
Езичника вдигна рамене.
— Може. При всички случаи ще бъде форма, която е полезна за него, да се надяваме, и за нас, каквото и да ни коства тази мисия. Знам ли, може пък да иска да заприлича на Тях.
— А какво ще стане, ако се събуди и поиска да ни изяде? — попита Гиби. — Или да ни осем… осем…