— Сега ще мълчиш. Не ме интересува какво мислиш за моите убеждения, но не е ли вярно, че тъкмо заради това се бихме и убивахме хора? Всички онези морски пехотинци на Атлантида не умряха ли за това? Не се ли опитваме да подобрим положението? Не е ли това наше задължение като по-силни? Нали така каза на Кронин? — изкрещя той. — В един свят без война, този свят, който се опитваме да изградим, няма място за такива като мен.
Замислих се.
— Ами Ролистън и „Черните ескадрони“?
— Ако щеш, вярвай, но независимо от онова, което си ме виждал да правя, не изгарям от желание да избивам хора.
— Значи, си дошъл, за да умреш?
— Не, дойдох, за да умра по такъв начин, че хората цяла вечност след това да ме споменават.
— Искаш да си отидеш като герой — казах.
Той кимна.
— И затова Мадж трябва да оцелее на всяка цена.
— За да разкаже историята ти. — Той кимна отново. — А пък мен не ме искаш наоколо, защото независимо от всички неща, които си направил с тялото и главата си, не желаеш някой да ти напомня, че все още си човешко същество и че човешката плът е слаба.
— Не съм казвал такова нещо.
— Не беше нужно.
— Тревожа се, че може да изложиш мисията ни на риск…
— Човече, мисията ни е самоубийствена. Ти и пет пари не даваш за останалите — току-що сам ми го каза. Знаеш как стоят нещата. Много добре знаеш как действаме. Твоят девиз не беше ли „Не със сила, а с хитрост“? Ние искаме да се промъкнем незабелязано, а ти искаш да превърнеш собствената си смърт в зрелище, по дяволите!
— Просто ти предлагам изход — изръмжа той.
— Какво става тук? — попита Мораг от вратата.
Дори не бях чул кога беше дошла, макар че Балор вероятно я беше усетил. И двамата мълчахме. Изведнъж, не знам защо, се почувствах гузен. Стори ми се, че и по лицето на Балор премина сянка от вина, но може и да съм се заблудил. Мораг видя пистолета, ножа и кутийката за хапчета.
— Прекъснах ли нещо? — попита и двама ни.
— Не — отвърнах.
Мораг се обърна към Балор и му хвърли убийствен поглед. Той се изправи и огромното му туловище изпълни тясната каюта. Мораг пристъпи в помещението и Балор щръкна над нея.
— Да не се опитваше да го убиеш?
— Предлагах му изход — отново изръмжа той.
Никога не бях виждал Мораг толкова разгневена.
— Изход ли? Ще ти дам един изход! — разкрещя се тя. — Да беше казал „да го убия“, или не, по-добре, „да го умъртвя“.
— Мораг… — опитах да я спра, но тя вече беше сграбчила пистолета на Балор с треперещи ръце.
Той се опита да го измъкне. Последва оглушителен изстрел в тясното пространство на каютата. Или щеше да бъде оглушителен, но вече и Мораг имаше заглушители. Откатът я хвърли по гръб към стената, а пистолетът издрънча на пода. Последва рикошет, който се удари в подкожната ми броня. Искрата от дулото на пистолета беше оставила черно петно върху гърдите на Балор. Но той едва отстъпи назад. Тя беше уцелила раната, причинена от Ролистън. И беше изпепелила хубавата новоизградена броня.
— Съжалявам — каза Мораг, повече шокирана от това, което беше направила, отколкото изплашена от Балор.
Той се наведе и вдигна пистолета от пода, прибра ножа и кутийката за хапчета от масичката. Не мисля, че нещата се бяха развили, както си ги беше представял. Трудно ми беше да преценя по нечовешките черти на лицето му, но ми се струва, че му стана неудобно. Мадж и Рану бяха застанали на вратата. Рану беше свалил лепенките; половината му лице представляваше незараснала червена новообразувана кожа. Държеше по един пистолет във всяка ръка, а зад него видях Езичника. Балор се опита да мине покрай тях.
— Балор — извиках тихичко.
Той се обърна и ме погледна.
— Балор, ако не умра преди това, ще си отидем заедно.
Той се замисли над казаното и ми кимна, преди да се обърне към вратата. Мадж и Езичника му направиха път. Рану го изгледа свирепо.
— Не говори така — процеди Мораг през зъби.
Подозирах, че ако все още очите й бяха истински, щеше да се просълзи.
— Всичко наред ли е? — глухо попита Рану.
— Да — отвърнах, но той не помръдна.
— Пусни ме да мина — заплаши го Балор.
Но Рану отново не помръдна.
— Всичко е наред — рече Мораг.
Рану се отдръпна и Балор излезе енергично, но не и преди да му хвърли още един убийствен поглед.