— Благодаря ви — каза Мораг на Рану и другите с него.
Мадж се опита да каже нещо, но тя затвори вратата. Хвърли се на леглото до мен, което ми причини известна болка, и се разплака. Или по-скоро, започна да хлипа, понеже вече нямаше сълзи. Прегърнах я, доколкото ми позволяваше разпадащата ми се плът.
— Копеле — каза тя, докато ридаеше.
— Аз мисля, че той наистина е вярвал, че ми прави услуга. И той се страхува, но не от същите неща, от които се страхуваме ние.
Тя ме погледна, но кафявите й очи не бяха вече в състояние да изразяват чувства. Насилих се да не отместя погледа си от тях.
— Аз не се страхувам — каза тя и май че й повярвах.
— Така ли? — попитах. Тя кимна. — И защо не се страхуваш?
Аз, за разлика от нея, се насирах от страх.
— Защото знам, че ти ще ме закриляш — отвърна тя без никакво колебание.
— Нали не се нуждаеше от закрилата ми — казах, преди да помисля.
— И двамата се нуждаем от закрила — рече тя.
Притиснах я към себе си въпреки положението, в което се намирах, но в същия миг изпитах силна болка в очите, понеже заради присадените чаркове не можех да заплача със сълзи.
Оставаше ни само още един ден път до Сириус, а Грегър продължаваше да си стои в пашкула. Какво друго можехме да правим, освен да изказваме предположения. Нямахме стабилен план, нито бяхме правили симулации. Въпреки че според мен в случая симулациите щяха да бъдат твърде потискащо преживяване, предвид общото настроение „нали и бездруго ще умрем“.
Вратата на стаята на умиращия, както бях започнал да наричам каютата си, се отвори. Мораг и Езичника влязоха при мен. Езичника се подпря с цялата си тежест на тоягата си; и двамата имаха замислен вид. Погледнаха се, но ми се стори, че всеки изчакваше другият да проговори. Като че ли бяха в състояние на лека хакерска възбуда.
— Трябва да поговорим с Грегър — започна Езичника.
— Или да се върнем обратно — предложих.
Тази възможност ми се струваше все по-приемлива, дори и на мен самия, въпреки че нямах какво да губя, или по-скоро, имах, но вече го бях загубил.
— Мораг има идея — продължи Езичника.
Обърнах се към нея и зачаках да ми обясни.
— Ние имаме идея — каза тя.
— Всъщност по-скоро е… — прекъсна я Езичника.
— Давайте по същество — подканих ги аз.
— Грегър все още има жакове за интерфейса — отбеляза Мораг. — Можем да пробием пашкула и да вкараме някакъв порт, с чиято помощ да разговаряме с него в мрежата.
— А не може ли да стане без кабел? — попитах.
Езичника поклати глава.
— Опитахме. Но явно използва предавател, който не приема съобщения отвън.
— Няма ли начин да разбиете това устройство? — попитах, изненадан.
— Може би има, но нямам представа доколко е продукт на човешка и доколко на Тяхна технология, а предполагам, знаеш какво става, когато хората се опитат да хакнат Техни технологични приспособления?
— Сполетява ги участта на Викария ли?
— В най-добрия случай, само че не бих искал същото да се случи и с мен.
Погледнах Мораг.
— А ти нямаш ли по-добра съвместимост с Тях?
Мораг понечи да отговори, но Езичника я изпревари.
— Сигурно, само че ако пробием пашкула, не рискуваме нищо.
— Ти може и да не рискуваш, но това може да отключи някаква защитна система. Ако то наистина е в процес на превращение, каква е гаранцията, че ще успеете да откриете порта?
— Ще използваме видоизменена „змия“ — отвърна Мораг.
„Змиите“ представляваха стара технология за изпращане на монофиламентни камери, тип „рибешко око“, направлявани от разстояние. Сега повечето хора използваха „термити“ или „въшки“, но специалните части все още разполагаха с тях, в случай че им потрябват.
— Добре, обаче каква е гаранцията, че няма да му навредите? Все пак пашкулът вероятно е вид защитно покритие.
И двамата се зачудиха как да ми отговорят.
— Трябва да разберем — отвърна Мораг, напълно категорично. — Не трябваше да се увива в пашкула, преди да ни каже какъв е планът.
— Съгласен съм, но ако го убием, никога няма да узнаем — рекох.
— Затова се връщаме обратно, което и бездруго вече обмисляме — каза Езичника.
Хвърлих му убийствен поглед с моите лещи.
— Той все още е мой приятел — напомних му, въпреки че едва ли вече можех да всея предишния страх с почти мъртвото си тяло.