Той продължи:
— Ясно, но на мен все пак ми изглежда доста издръжлив. Да не забравяме, че е част от извънземна машина за убиване. Когато стигнем Сириус, няма да имаме много време, независимо дали операцията е стелт, или не. Ако Те не ни открият, ще го стори Кликата.
Малко преувеличаваше; все пак не беше толкова проста задача да откриеш един-единствен кораб в такова огромно пространство като Космоса.
— Тогава какво чакате — позволение от мен ли? — попитах. И двамата ми се сториха гузни. — Вие вече сте взели решението. — Езичника кимна. Аз въздъхнах. — Добре — казах, леко ядосан. — Но може ли поне да ви помоля да ме извикате, когато говорите с него?
— Ами ние затова дойдохме — каза Мораг.
Тя се приближи до леглото ми и възможно най-нежно ме претърколи на другата страна. Оказах се с лице към стената. Това ми спести гримасата на лицето й при вида на покрития с рани от залежаването гръб, кръвоизливите от лъчевата болест и мириса на смърт. Тя постави жака си в безжичния интерфейс на мрежата.
— Ще ти се обадим, когато сме готови — каза и двамата излязоха от каютата.
Мрежата на „Копието“ беше миниатюрна. Строго погледнато, би могла да бъде с всякакви размери, но всъщност съществуваше единствено в рамките на системите на кораба. Аватарът му беше странен. Нямах представа дали трябваше да изобразява острие на копие, изработено от нечия кост, или издължения череп на някое митично чудовище. Върху костта бяха издълбани символи, които приличаха на вевѐтата на Големия Неон, въпреки че още докато ги гледаше човек, те вече се изменяха в нещо друго. Това беше закодирана информация от операционните системи на кораба. Наоколо се виждаше безбрежна пустиня, в която нямаше нищо характерно — вероятно символизираше Космоса. Небето представляваше красив залез в пустинята. Виртуалните изображения на отделните части на кораба бяха представени от гладки пещери, издълбани в костта. В една от тях Мораг и Езичника бяха монтирали интериора на кръчмата, изграден с помощта на подсъзнанието на Грегър. Изглеждаше малко странно на фона на гладката кост.
Моят аватар ме представяше в доста добър вид, без киберприспособленията и раните от лъчевата болест. Този път реших да погледна в огледалото зад бара какъв цвят беше дала Мораг на очите ми. Зелени — не ми отиваха.
Аватарът на Грегър беше подобен на моя, добра възстановка от времето, когато той беше човешко същество, без киберприспособления. С облекчение видях, че вече не беше Усмивка. Предполагам, че ми беше трудно да повярвам, че човек може да се откаже от ирационалната си привързаност към дадена общност. И Мораг беше там. Тя отново беше приела образа на Баба Яга. Предпочитах да е феята на цветята или която там беше красавицата. Езичника си беше там с аватара на друид. Всички седяха край маса в средата на безлюдния бар. Аз отидох при тях и седнах. На масата вече ме чакаше чаша виртуално уиски. Отпих една глътка; беше добре програмирано, но съвсем безполезно.
— Мислех, че ще се спукаш като балон, когато пробият пашкула ти. Е, как се чувстваш след това насилствено проникване? — попитах.
Грегър ме погледна, но не каза нищо. Аз въздъхнах, или по-скоро, моето анимирано виртуално изображение въздъхна.
— Какво правиш, по дяволите?
— Каквото трябва — рече той.
— Престани с твоите кодирани глупости; знаеш, че сега не ни е до това — предупредих го.
Трябваше да внимава.
— Извинявай. За мен беше важно да започна да се преобразявам…
— В какво?
— Във форма, която ще бъде по-полезна за предстоящата задача.
— И как ще изглеждаш?
— По нов начин.
Мораг и Езичника ни гледаха, без да продумат.
— Трябваше да ни кажеш каква е задачата, преди да се увиеш в пашкула.
— Моля за извинение. Струваше ми се, че всичко с моето превращение се развива доста добре, но ти имаш право. Аз знаех, че в крайна сметка ще намерите начин да се свържете с мен — рече той.
Отново го погледнах. Имах желание да се нахвърля върху него, но нямаше никакъв смисъл. Обаче това не променяше факта, че му бях ядосан.
— И каква е задачата ти? — попита Езичника, разреждайки напрежението.
Грегър се обърна към него.
— Излизане в открития Космос в сърцето на Зъбите.
— Подобни прониквания никога преди не са се увенчавали с успех. Не виждам с какво този път нещата са по-различни — каза Езичника.