Езичника не отговори, но продължи да изучава Грегър, потънал в размисли. Над писмото проблясваха светлини, докато двамата с Мораг проверяваха кода му с помощта на своите програми за диагностика.
— Доста здраво е кодирано — каза накрая Езичника.
— Нямаш представа какво ми костваше, за да се докопам до него.
— А нужно ли е спорите да се намират до много висока концентрация на Тях, за да упражнят действието си? — попита Езичника.
— Да — рече Грегър.
— Ако открием огън в зона, която е достатъчно наситена с Тях, за да ни идентифицират още в Космоса, с нас е свършено. Няма да успеем да се измъкнем и ще бъде въпрос на време, преди Те да ни надвият — обърнах внимание аз.
— Не и ако Ги задържите достатъчно дълго, че да дезактивирам „Кром“ — каза Грегър.
Значи, това било. По навик отпих голяма глътка от непотребното виртуално уиски.
— Значи, няма шанс да се върнем живи? — произнесе очевидното Езичника. Другите мълчаха. — Аз не искам да ставам герой.
— Ако не ги спрем, Кликата и Ролистън ще победят — каза Грегър.
— Ами правителствата на Земята? — попита Езичника. — Те трябва да реагират.
— Може и да реагират, но след време. А пък ние сме тук. В този момент — рече Грегър.
Езичника яростно поклати глава. Грегър продължи, но в гласа му се прокраднаха язвителни нотки.
— Ти какво очакваше, когато се съгласи да дойдеш?
— Очаквах да измислиш по-добър план — сряза го Езичника. — Аз няма да участвам.
— А колко време можеш да бягаш от инфектираните с „Кром“ Тях и Кликата, когато Ролистън дърпа конците? — развика се Грегър.
— Много по-дълго, отколкото ако отида директно в Тяхната централа. В такъв случай по-добре сам да си дръпна спусъка! — изкрещя в отговор Езичника.
Грегър понечи да му отвърне, но се отказа. После погледна Мораг и каза:
— Тогава Мораг ще трябва да се справи с хакерската задача, жалък страхливецо.
— Мораг също няма да участва — казах.
Баба Яга се извъртя с лице към мен.
— Това не го решаваш ти — каза тя с леден тон.
— Наистина ли мислиш, че ще те изпратя на смърт след всичко, което преживяхме? — попитах.
— Ти никъде няма да ме изпращаш; аз ще отида където си искам, по дяволите! — извика Мораг, а гласът й звучеше като счупване на стъкло.
— Така доникъде няма да стигнем — каза Грегър.
— Млъкни. — Обърнах се към Баба Яга: — Виж какво, Мораг, така е. Нямам никакво право да ти казвам какво трябва или не трябва да правиш, но те предупреждавам, че ще осуетя всеки твой опит да напуснеш този кораб.
Имах чувството, че аватарът й всеки момент щеше да прескочи масата и да ме хване за гърлото. Но вместо да се занимавам с нея, аз погледнах Грегър.
— Ще отидем ти, аз и може би Балор. Ако не сме достатъчно — кофти.
— Но имаме нужда от свързочник, а и ни трябват още стрелци — обади се Грегър.
— Тогава изобщо няма да ходим никъде — заявих категорично.
— Аз отивам — рече Баба Яга.
В този миг излязох от кожата си.
— Защо искаш да умреш?! По дяволите, за първи път има някаква надежда — защо не искаш да се възползваш? Ако самият аз бездруго не умирах, нямаше никога да участвам в това — казах вече по-тихо. — Ако имах шанс да оцелея, щях да се възползвам.
— Аз ще оцелея — заяви Баба Яга с категоричен тон.
— Изобщо нямаш представа за какво става дума — казах, изгубил търпение.
— Посланик искаше мир. Аз възнамерявам да говоря с Тях — рече тя.
Тримата я зяпнахме. В следващия миг Езичника се разсмя и подметна саркастично:
— А защо не отидем при Тях и не се оставим да ни убият?
— Мораг, напълно те разбирам и вярвам, че ще дойде време и за това, като изобщо не се съмнявам, че твоето участие ще бъде много важно… — започна Грегър.
— Не и ако умре — прекъснах го аз, с което си изпросих още един отровен поглед от вещицата.
Но Грегър продължи, а Баба Яга го слушаше внимателно.
— Обаче не бива да рискуваме от самото начало. Ами ако не успееш да Ги убедиш, преди да са се изстреляли спорите? Ами ако, докато разговаряте, Кликата използва флотилията на Сириус, за да ни нападне? Ами ако ни избият, преди да сме успели да направим каквото и да било, поради причини, които дори не разбираме? Не забравяй, че по-голямата част от Тях са програмирани да ни убиват, щом ни видят, освен ако не Им дадат друга заповед. Нека първо Ги спасим, а после да отидем при Тях с мир.