— Не си взел подходящата дрога, пич — каза Мадж.
— Това ли е твоят отговор за всичко. А след това какво?
— Двете лепенки от двете страни на врата.
— За да изглеждам като глупак, нали? Те изобщо действат ли? — казах, но въпреки това залепих пластирите, както ми беше казал.
— Едната има боен наркотик, а другата изключва сетивата. Ти какво си мислеше, че ще се случи? — попита той.
— Убеди ме.
— Какво правят хората с челния дял на мозъка, си е тяхна работа. Пич, ти си голям човек.
— А другите как се справиха? — попитах, докато Мадж ми даваше указания за другите лекарства.
— Езичника четеше „Моби Дик“, Мораг слушаше музика, а Рану медитираше като мен.
— Не си медитирал, надрусал си се — уточних аз.
Той сви рамене. Замислих се над това, което другите правеха, докато се спускахме към Сириус.
— Защо всички са по-умни от мен? — попитах Мадж.
— Не са, просто ти си много тъп — рече той.
Натъпкахме се здраво с дрога, колкото да се чувстваме живи. Или поне колкото да мога да ходя.
Преди да тръгнем, исках да кажа на Мораг толкова много неща. Преди да умра. Но знаех, че щом я погледна в очите, ще загубя дар слово. А и никога не можехме да останем насаме. Постепенно осъзнах, че тя ме избягва. Мислех си, че още ми е сърдита, задето се бях опитал да я спра, но когато най-сетне успях да поговоря с нея, погледът й казваше съвсем друго. Опитах се да кажа нещо, но тя постави ръка върху устните ми и каза с гневен тон:
— Ще говорим, като се върнем.
Почти й повярвах.
31.
Сириус
Отново бях на крака и даже можех да ходя. Не ми прилошаваше — благодарение на лекарствата успявах да забравя болестта, — но се чувствах отнесен. Не че се оплаквах, но ако не бях толкова отнесен, може би щях да се притеснявам повече, че пристъпвам към битката с помътнено съзнание. От друга страна, за какво ли изобщо да се притеснявам? И бездруго бях мъртъв, както и всички останали. Носех инерционен костюм и държах пистолетите си в двете ръце, по-скоро за успокоение. Ако пробиеха мамелюка, с мен беше свършено. Вървях към преустроения бомбен отсек на „Копието“.
Гиби придвижваше кораба на безшумен режим към вътрешността на Зъбите на Кучето, огромен пояс от астероиди между Сириус А и Б. Имаше теории, че Поясът всъщност бил планета, смазана от гравитационните сили на двете звезди още по времето, когато Сириус Б била доминиращата и по-голямата по размери. Гиби ни показваше околното космическо пространство, заснето от разположените на повърхността на кораба камери. Зъбите на Кучето беше струпване от огромни, привидно увиснали неподвижно астероиди, повечето с размерите на малки планети. При по-голямо увеличение се виждаше органичната материя, която свързваше част от астероидите като паяжина. А при още по-силно увеличение се виждаха и някои от Техните по-големи кораби. Бледосинята светлина на Сириус Б се процеждаше през Пояса и озаряваше тъмнината.
Влязох в каютата на Езичника. Той беше закрепил на стената плосък екран от течен кристал и с помощта на сложни програми за анализ на изображения се опитваше да открие спокойно местенце, където да се вклиним. Когато влязох, той се обърна към мен и растите му се разхвърчаха настрани. Когато го срещнахме за първи път в богаташкото предградие на Хъл, ми се беше видял стар, но пълен с живот; сега ми се видя само уморен и измършавял — годините си бяха взели своето.
— Какво разбра? — попитах.
— Избрал съм един нелош маршрут и два резервни, но без активните скенери действам почти на сляпо. Със същия успех мога да ни вкарам право в устата на врага.
Засмях се.
— Защо, ти си мислеше, че отиваме някъде другаде ли?
На него не му стана смешно.
— Сега ще ви изпратя координатите.
И в следващия миг върху вътрешния ми дисплей се появи съобщение. По-късно щях да прехвърля информацията върху навигационните системи на мамелюка.
— Добре ли си? — попитах.
Глупав въпрос, признавам, но ми се стори, че той искаше да ми каже нещо.
— Цялата тая работа е пълна глупост. Нали ти е ясно? Всичко почива на предположения. Не разполагаме с нищо друго освен с безпочвения оптимизъм на Мораг и празните приказки на Грегър, а той дори още не се е излюпил от пашкула. Нямаме никакво потвърждение на думите му.