Грегър ни отведе близо до някакъв по-малък астероид, по който не се виждаше Тяхна растителност. С помощта на микроскопични кукички, монтирани върху специални подложки на ръцете и краката на мамелюците, се закрепихме за повърхността и пипалата на Грегър се свлякоха от нас. Набързо се престроихме в импровизирана защитна линия. Наложих координатите, които Грегър ми беше дал преди това, върху гледката пред мен. Надявах се шушулката да се намира в покрайнините на подобния на бездна град. Наоколо гъмжеше от Тях.
Без да сканирам активно, което щеше да издаде местоположението ни, предположих, че разстоянието до целта ни беше двайсетина километра. По навик веднага съставих маршрут по пътя на най-малкото съпротивление. Но както трябваше да се очаква, Грегър командваше парада. С помощта на жестове огромният хибрид ни очерта избрания от него маршрут, който поне в началните метри съвпадаше с моя, а после ни даде знак, че иска да тръгваме. Потвърдихме и Грегър се оттласна от скалата.
Полетяхме във V-образен строй, възможно най-плътно един до друг, за да можем да се впишем в биометричния сигнал, който излъчваше Грегър. Той водеше, Мораг и Рану бяха от двете му страни, до тях Езичника и Мадж, а аз бях от външната страна на Езичника. Балор летеше в средата на формацията и се явяваше нашият ариергард. Придържахме се възможно най-близо до скалите и се опитвахме да избягваме Тяхната растителност.
Придвижвахме се, като изстрелвахме сгъстен въздух от пропулсионната перка в желаната от нас посока, а после с помощта на по-малки струи сгъстен въздух нанасяхме корекции в курса. Ние, или по-скоро аз, въпреки че според мен и другите се чувстваха по същия начин, на няколко пъти за малко да напълним гащите от ужас при вида на Тяхна растителност или, още по-лошо, на някаква друга Тяхна форма, които обаче не ни обръщаха никакво внимание. Дали заради биометричния сигнал на Грегър, или защото бяхме твърде незначителни за Тях? Въпреки това и постоянно високото ниво на стрес основният проблем се оказа да не се унесем в дрямка от твърде бавното движение. Беше досадно да се придвижваме от едно укритие до следващото, освен в случаите, когато се налагаше да пресечем големи пространства в открития Космос. Тръпката се дължеше на неизвестността в кой точно момент ще те разпори черна светлина. Ние наистина прониквахме смело навътре в Тяхното космическо пространство; чак не беше за вярване. Имах нужда да запаля цигара и да пийна нещо силно.
Когато наближихме някаква вдатина в повърхността на един миниатюрен, опънат като тетива астероид близо до Града бездна, както вече наричах околността, се подредихме горе-долу в кръг и се потопихме в лъчите на заобикалящата ни светлина. Почувствах приятна възбуда от това, че бяхме успели да се доближим до целта в такава голяма степен. Оказахме се много хитри копелета! Гледахме нагоре към скалната повърхност на около петдесетина метра над нас, когато един от другите мамелюци ме докосна по ръката. Помръднах главата на мамелюка и видях Мораг, която ми даваше знак, че ни оставя. Опитах се да й попреча, без да знам защо. Не исках да си тръгва. Беше много рано, а и аз още бях жив, но тя ми даде знак, че заминава. Помолих я да изчака и се пресегнах към нея. Сигналите от бронираната кожа на мамелюка ми показаха, че се бях допрял до нейната броня. От перката й излезе въздух и аз видях как тя полетя грациозно, или поне на мен така ми се стори, в безвъздушното пространство.
Останахме на място, докато Мораг се отдалечи достатъчно. С всяка секунда, в която скенерът на моя мек не улавяше изстрели на оръжия, по кожата ми започваха да се образуват капчици пот. А също и с всяка следваща секунда, в която нямах съобщение от Мораг, че всичко при нея е наред, което щеше да означава, че все още беше жива.
Усетих ново потупване по ръката. Обърнах се и видях Мадж, който ми сочеше ръба на малкия кратер, в който се укривахме. Едва успях да различа неправилните очертания на уокър отвъд ръба на кратера върху повърхността на астероида. Обърнах се към Мадж. Зад него Воинът Куче изчезна във входа на някаква пещера. Не видях Грегър, затова предположих, че и той беше влязъл в пещерата. Останалите пълзяха натам като на забавен кадър. Мадж ги последва и аз тръгнах след него.