Влязох последен в пещерата, затова поех ролята на преден пост. Тя беше огромна. Гледах как другите пристъпиха навътре в пещерата с мащабите на катедрала. На около километър от мястото, на което се намирах, виждах още един вход. На места от тавана се спускаха огромни скални колони, които стигаха до пода. Бях залегнал върху един полегат склон близо до стената, на около двайсетина метра от входа на пещерата, и се опитвах да остана незабележим, като се осланях на закрила от страна на стелт системите и камуфлажа на мамелюка. Петдесетина метра по-навътре, Балор беше заел позиция за стрелба — той щеше да ме прикрива, приклекнал край една колона.
Въпреки че бях застанал с лице към входа на пещерата, системите на мамелюка предоставяха върху моя вътрешен дисплей зрително поле от 360 градуса. Видях как Грегър даде знак на останалите и ги разпредели по постове. Повика Езичника, но той отказа да отиде при него. Грегър направи нов опит, но Езичника пак му отказа. Започвах да се изнервям. Не стига, че положението никак не беше розово, ами и Езичника си позволяваше да не изпълни заповед. Той отиде зад колоната, зад която се беше скрил Балор и там го изгубих от поглед. Въпреки извънземните черти, успях да разбера, че Грегър се беше подразнил. Той поведе Рану и Мадж навътре в пещерата в нестройна нишка, поклащайки главата си по начин, който странно напомняше човешко движение.
На входа на пещерата нямаше нищо. Надявах се уокърът да не ни беше видял. Поне нямаше признаци да сме били прихванати от действащ скенер. Но това не означаваше, че не бяхме забелязани от някой пасивен скенер. Органичната светлина, която се излъчваше от Града бездна и околната Тяхна растителност, осветяваше пещерата, но хвърляше сянка върху мястото, където бях заел позиция. Искаше ми се да бяхме взели със себе си „въшки“ с камери, които да могат да се придвижват във вакуум, или „термити“, за да имам поглед върху повърхността на астероида, но нямаше начин, понеже всяко излъчване на сигнал от подобно устройство щеше да бъде прихванато.
Зад мен Грегър, Рану и Мадж бяха престанали да се придвижват към другия вход на пещерата. Грегър и Рану покриваха Мадж, който оглеждаше нещо. Разделих вътрешния си дисплей на прозорчета и увеличих изображението на зоната, в която се намираше Мадж. В задната част на пещерата стените бяха покрити с Тяхна растителност.
— По дяволите — измърморих тихичко.
Леката джазова мелодия вече не ми действаше толкова успокоително. Видях как растителността се раздвижи, започна да пълзи и да се групира в плетеницоподобната структура, която бях свикнал да свързвам с Техните сензорни системи. Ясно. Значи, бяхме разкрити. Всичко свърши, оставаше само да започне престрелката. Направих знак на Балор, че сме разкрити, и посочих мястото, на което се намираше Мадж. Тяхната колективна природа означаваше, че ако една клетка беше узнала, всички останали клетки в Зъбите на Кучето също вече знаеха.
Едва успях да различа контурите на уокъра на фона на органичната светлина от Града бездна, който в следващия миг се взриви и парченцата му се разхвърчаха в безвъздушното пространство. Беше поразен от един от огромните снаряди на Балоровото 105-милиметрово оръдие. Краката му продължаваха да стоят прикрепени с микроскопичните кукички към скалата на входа на пещерата.
След това надойдоха още от Тях. Дисплеят ми показа изобилие от огневи цели, когато Берсерките буквално задръстиха входа на пещерата. Активирахме системите на мамелюците и вече получавах данни от всички останали мекове, без органичната обвивка на Грегър. Огън, прицел, отново огън, после нов прицел и така — поредица от откоси от моя 20-милиметров релсотрон, които Ги разкъсваха.
Над главата ми свистяха откосите на 30-милиметровия релсотрон на Балор, които траеха по-дълго и бяха опит да се попречи на Берсерките да проникнат в пещерата, само че Те бяха твърде многобройни. Всеки път щом някой уокър се появеше на хоризонта, Балор стреляше с мощното си оръдие, а извънземният мек се взривяваше без звук. Въпреки огневата ни мощ Те продължаваха да пълзят към нас. Започваха да отвръщат на стрелбата все по-ожесточено и Тяхната черна светлина оставяше белези по каменните сводове на пещерата около мен, а върху бронята ми се изсипваше дъжд от снаряди.