На вътрешния си дисплей видях, че Грегър, Рану и Мадж се бяха вдигнали от пода. Мамелюците използваха пропулсионните системи съвсем явно, тъй като вече нямаше никакъв смисъл да се прикриваме. Рану и Мадж стреляха продължително с техните релсотрони, а Грегър — с неговото оръдие, а Берсерките продължаваха да прииждат към другия вход на пещерата. Видях сините кристалчета, които се образуваха, когато Грегър изстреля три ракети от рамото си към тях. Те се взривиха една след друга, като запратиха в безвъздушното пространство Берсерките и два от уокърите. Тримата използваха момента, за да заемат позиции, прикрити зад каменните колони, които се спускаха от свода до пода на пещерата. После продължиха стрелбата, за да попречат на Тях да завземат територията. Последваха нови сини кристалчета в безвъздушното пространство, този път в моята посока. За момент пещерата се изпълни с червената светлина на преизподнята от лазерните оръжия на противоракетната отбранителна система на Воина Куче. Ракетата се взриви, още докато летеше към мен. От взривната вълна се сурнах надолу по наклона, остъргвайки повърхността на мамелюка в скалата, но не спрях да стрелям, а Те продължиха да пълзят към мен. Стрелбата не спираше, но до момента по мен стреляха предимно с леки оръжия. Щях да го закъсам, ако някой уокър се прицелеше в мен, а бях повече от сигурен, че ако ме нападнат Берсерки, ще разкъсат мамелюка ми на парченца с Техните нокти, защото бях виждал какво бяха правили с мекове, доста по-големи от моя. В общи линии това щеше да се случи — щяха да ни победят поради числено превъзходство.
— Джейкъб, дръпни се — каза Балор.
Изобщо не се замислих, а отлепих кукичките от скалата, леко се оттласнах с крака и включих перките на пропулсионната система и политнах назад. Понесох се над пода на пещерата, но не спирах да стрелям, докато се изтеглях. Над главата ми профучаха две от ракетите на Воина Куче, които се взривиха в едно място, където се бяха съсредоточили доста много от Тях, с което спечелихме няколко секунди, преди да заприиждат новите попълнения. Може би дори щяхме още да сме живи, когато останем без муниции, помислих си оптимистично. Добрата новина беше, че поради близостта на другия астероид Те вероятно не можеха да направят големи маневри, за да се опитат да ни преследват.
Приклекнах зад ръба на някаква скала, опрял крак в земята, и продължих да стрелям. Безвъздушното пространство край входа на пещерата се изпълни с парчета от тела на Берсерки и черна течност. Те буквално се разпадаха от силата на нашите изстрели, а мощното оръдие на Балор се грижеше да не остане нищо от нападателите, които успяваха да проникнат в пещерата. И въпреки това постепенно изпълзяваха все по-близо до нас. Изведнъж осъзнах, че един от стрелците ни липсваше. Погледнах вътрешния дисплей. Не можех да повярвам. Езичника беше приклекнал зад една от каменните колони.
— Езичник! Какво правиш, по дяволите! — изкрещях по мрежата за тактическа свръзка.
Никакъв отговор. Продължихме да стреляме. В другия край на пещерата Рану, Мадж и Грегър се намираха в малко по-облекчено положение.
— Езичник, включи се в стрелбата! — изкрещях отново.
Пълчищата Берсерки като че ли се бяха приближили още повече. Беше взривен поредният уокър, но веднага след това зад него изникна друг. Стената до този втори уокър експлодира, когато мощното оръдие на Балор откъсна огромно парче от скалата, засипвайки напредващите извънземни с каменни отломки. Ръбът на скалата, зад която се бях прикрил, също хвръкна и усетих нещо като удар с тежък чук в гърдите. Усетих как бронята поддаде и как устата ми се напълни с кръв, но мамелюкът издържа.
От всички страни — по пода, покрай стените и под свода на пещерата — към мен прииждаха Берсерки. Въпреки обстрела от леките им оръжия, аз нямах сериозни поражения, но по-лошото беше, че не успявах да видя и да отсея информацията от датчиците заради непрестанната градушка от снаряди и лъчове черна светлина.
— Прикривай ме! — изкрещях на Балор и пуснах един много дълъг откос с моя мъстител, а перката ме изпрати на заден ход към позицията на Балор. Той изстреля залп ракети към входа на пещерата, за да ни осигури малко почивка.
Експлозията им беше достатъчна да разтърси астероида. Бойните глави предизвикаха свръхзагряване на водородните заряди до състояние на плазма, което запали огън, който можеше да гори в безвъздушното пространство. Огънят се разля като течност. Запали Берсерките на входа на пещерата и подпали уокъра. Балор го довърши с поредния залп от 105-милиметровото си оръдие, запращайки го в Космоса, обвит в пламъци. По някакъв странен начин, заради липсата на звук и нулевата гравитация, полетът му ми напомни за красиво балетно движение, особено когато огънят затанцува из безвъздушното пространство. Стори ми се почти нереално. Но може би за всичко бяха виновни наркотиците, с които бях натъпкан.