Тъкмо Ги бяхме изпепелили, и вече към пещерата напираше нова вълна от Тях. Езичника все още не се беше включил в стрелбата.
— Езичник! — изкрещях. Никакъв отговор. — Езичник! — изкрещях отново.
— Не ме закачай — отвърна той.
Не можех да повярвам. Какво беше толкова важно, по дяволите? Вече стрелях почти през цялото време. Те бяха толкова многобройни, че едва можех да преместя оръжието си.
— Балор! Ако до три секунди Езичника не се включи в стрелбата, застреляй го. С мощното оръдие — заповядах.
— Ъ? — попита много възпитано Балор.
— Чакай малко — каза Езичника.
— За какво! — изкрещях, но той не ми отговори.
Тогава усетих, че ме обстрелват и в гръб. В първия момент си помислих, че бяха ранили Рану, Мадж и Грегър, но после видях на вътрешния дисплей, че греша. Извънземната растителност, която бяхме открили в пещерата, се преобразяваше в дулата на оръжия, които използват черна светлина. Виждах, че се образуваха и нови Берсерки, които се закрепваха за пода на пещерата. Реещата се пред очите ни черна течност събираше откъснатите крайници и части на тялото и ги превръщаше в пълзяща маса, която бавно напредваше към нас. Проверих брояча на мунициите — оставаше ми по-малко от една четвърт. Значи, дотук бяхме, явно така щяхме да загинем.
По мрежата за тактическа свръзка Балор ни предупреди, че ще стреля. Ракетната установка на рамото му се извъртя рязко и изстреля четири ракети зад нас. Беззвучните им експлозии се разпукнаха като огнени цветове, затъркаляха се и се понесоха из цялата пещера, изгаряйки по пътя си новообразувалите се Берсерки и оръжията, които използваха черна светлина.
Отново се бях изправил на крака. Което ме изложи на обстрела от още по-голям брой леки оръжия, въпреки че успявах да стрелям с мъстителя, но само от време на време, понеже пестях мунициите.
— Това е капан! Той ни е предал! — изкрещя Езичника по мрежата за тактическа свръзка.
Забелязах, че беше изключил Грегър от мрежата.
Полазиха ме студени тръпки. Езичника се подаде зад колоната и нададе дълъг откос от заредения догоре пълнител на своя мъстител. Берсерките пред мен бяха разкъсани на парчета, които се понесоха в безтегловността.
— Какво говориш… Мамка му. Какви ги приказваш, Езичник? — попита Мадж по мрежата.
— Кодът за обезоръжаване на шушулките — няма никакъв код. Просто някаква нищо неозначаваща измишльотина — изкрещя Езичника, без да спира да прикрива с изстрели изтеглянето ми.
— Нали беше кодирано? Да не си отключил нещо, което го е унищожило? — попитах.
— Нямаме време да ви обяснявам. Не, не съм! Доверете ми се. Знам какво правя!
— Ама как така? — продължи Мадж.
Бях чувал подобно отчаяние в гласа му само когато останеше без дрога и без пиячка.
— Няма никакви шушулки! — изкрещя Езичника, като продължи да стреля отчаяно по Берсерките и новообразуващите се маси от преобразувани извънземни, които приближаваха към нас.
— Балор, задръж ги още малко — казах.
Още две ракети прелетяха над главите ни и отново бяхме окъпани в оранжевата светлина на течния пламък, който прочисти входа на пещерата. Спрях да стрелям, за да пестя муниции, и оставих Езичника да се погрижи за пъплещите създания.
— Ами така, няма никакви шушулки! Грегър ни е излъгал! — изкрещя Езичника.
— Защо? — попитах, въпреки че знаех отговора.
— Защото е „Кром“! — рече Езичника.
— Не може да бъде! — изкрещях в отговор. — Нали той ни каза за Кликата. Разказа ни за „Черен червей“, „Кром“ и „Демиург“. Помогна ни и наистина се опита да убие Ролистън. Ако не беше той, досега да сме загинали.
Но още докато изричах думите, вече навързвах нещата в ума си. Спомних си, че Ролистън беше направил нещо с ножа си. Защо му беше нож, когато можеше да предизвика пълен хаос само с голи ръце? От носталгия ли? Вероятно беше поставил „Кром“ в някаква система за изстрелване в дръжката на ножа. И когато го беше забил в главата на Грегър, го беше заразил с „Кром“. Ето защо раната зарастваше по-дълго от обичайното — Грегър се беше съпротивлявал на инфекцията. На превръщането си в „Кром“.