— Мамка му! — едва успях да доловя гласа на Мадж заради силното смущение на връзката.
— Исусе Христе! — рече Езичника.
От пламъците на входа на пещерата се измъкна огромно, дебело горящо пипало. След него още едно. Останките от Грегър успяха да се изстреляш от входа на пещерата. Изглеждаше както преди това, но доста по-голям. Видях как отделни Берсерки и други Техни форми край него се сливаха с тялото му. Всъщност то ги всмукваше и така върху него се образуваха още по-дебели хитинови плочки или други странни приспособления като крещящи усти — които вероятно бяха реакция на изгарящата болка от остатъците на някогашното подсъзнание на Грегър. А това, че продължаваше да бъде обвит в пламъци, му придаваше още по-демоничен вид. От цялата повърхност на астероида Те се насочваха към това чудовище.
— Не! — изкрещях напразно.
От гърба на Грегър изхвърчаха снопове гърчещи се пипала и се забиваха в телата на нови Берсерки и така верижната реакция на биологично свързване се разпространяваше чрез тях. Пипалата дори се протягаха към Космоса, където успяваха да пробият уокъри и малки космически кораби.
Езичника стреля със своя мъстител по демоничната форма на Кром — дълъг, яростен откос. Аз задействах и двете ракети на гърба си. Върху вътрешния дисплей се появиха предупреждения — и двете тръби бяха тежко увредени.
— Гадост! Гадост! Гадост! Гадост!
Успях да освободя зарядите и се отдръпнах тъкмо навреме, преди експлозията на бойните глави. Рану направи нещо подобно. Мадж успя да активира едната, но трябваше да изхвърли другата. Продължаваха да ни обстрелват с леки оръжия; повечето от Тях в нашата зона или бяха свързани с Кром, или се занимаваха с неговото обезвреждане.
Балор изкрещя нещо по мрежата за тактическа свръзка, но сигналът прекъсваше. Мадж изстреля ракетата си срещу Кром, но той само се олюля. Балор се спусна надолу към Кром, като не спираше да го обстрелва с мощното си оръдие. За момент успя да го засегне, той се дръпна назад и повлече със себе си и цялата мрежа от свързани Тях. Снарядите на мощното оръдие се изчерпаха и Балор превключи на изцяло автоматична стрелба с 30-милиметровия релсотрон, докато се приближаваше във все по-голяма степен до Кром.
Воинът Куче на Балор удари Кром в сърцевината, при което и двамата отхвръкнаха от повърхността на астероида. Кром не можа да отлети надалече, понеже се опъна като тетива от прикрепените към него Тях. Воинът Куче продължаваше да го държи здраво. С единия крак Балор успя да стъпи на астероида. С другия прикова отново Кром върху повърхността на скалата и се приготви да стреля с релсотрона от упор.
— … „Копие“, обади се, нуждаем се от допълнителен стрелец на тези координати, край! Гиби, имаме нужда от теб. Грегор е Кром. Трябва да прочистим цялата зона, чуваш ли?
Изведнъж системата ми за свръзка отново проработи. Това беше отчаяният глас на Езичника.
Едно пипало изплющя и разкъса на две релсотрона на Балор, преди да успее да стреля. Кром се изправи и с лекота отскубна Воина Куче от повърхността на астероида и го метна нагоре, преди отново да го просне върху скалата. Върху двамата се изсипваше буря от високоенергийни снопове черна светлина и голямокалибрени снаряди. Към тях летяха и ракети, но противоракетните системи на горящия Кром бяха все още активни, а с всеки следващ момент от него прорастваха нови и нови хрущялоподобни дула.
На практика Езичника, Рану, Мадж и аз бяхме напълно безполезни. Нищо не можехме да направим — просто седяхме и се оставяхме да ни обстрелват, докато не пробият мековете ни. Единствената причина, поради която все още бяхме живи, беше, че Те бяха твърде заети с Кром.
Аз първи го чух. Напева, както в онзи мой сън. Но този път беше различен, някак си по-човешки и идваше по мрежата ни за тактическа свръзка. Видях новото съобщение. Беше от мека на Мораг. Тя беше заобиколена от бледа органична светлина. Беше увиснала над самия център на Града бездна. Тя излъчваше напева. Беше заобиколена от най-различни Техни кораби — от леки крайцери до отделни индивиди, които можеха да летят. Няколко от пипалата се протягаха към нея, но не я докосваха.
С едната ръка Воинът Куче на Балор беше хванал Кром за врата, а с другата му нанасяше ритмични удари с металния си юмрук. Нямаше особена полза, освен че временно Кром не можеше да предприеме нищо друго. Продължавах да чувам молбата на Езичника за подкрепление по мрежата за тактическа свръзка. Бог знае колко от Тях вече бяха заразени с „Кром“.