Изведнъж Кром сграбчи ръката, която го налагаше, изви китката и се изправи над Воина Куче на Балор. Приложи някаква хватка и успя да освободи китката на Воина Куче, която го държеше за врата, и да изтръгне ръката от ставата. Лазерната противоракетна система на Воина Куче продължаваше да стреля от упор в Кром без никакъв ефект. С почти агонизираща мудност Кром сграбчи Воина Куче за гърдите и заби мощните си нокти в него, разкъсвайки плочките на неговата броня.
— Мили Боже! — чух Мадж да прошепва по мрежата за свръзка.
Кром успя да откъсне едно почти половинметрово парче от бронята и да изложи Балор на действието на открития Космос. После видяхме как Кром издърпа от разкъсания Воин Куче тялото на Балор, което продължаваше да оказва нечовешка съпротива. Балор се мъчеше да се измъкне от здравата хватка. Почти неволно уголемих изображението. Благодарение на значително преобразения си организъм Балор можеше да оцелее известно време във вакуум. После се пресегна към превръзката на окото си. С ужас и смайване видях как я свали.
Избухна много ярка светлина. Преди да изгорят лещите на мамелюка поради претоварването на компенсаторите за светкавицата, видях Балор като на рентгенова снимка — плътта му беше станала прозрачна и на фона на ярката светлина се открояваха само очертанията на машинариите в него. За кратко всичките ми системи отказаха, което не би трябвало да се случи на мамелюк, който притежава защита срещу електромагнитно лъчение. Вътрешният ми дисплей угасна. Но отново проблесна, когато изгорелите лещи бяха заменени с нови. Нямах представа какво се беше случило, тъй като не беше последвала и взривна вълна. Продължавах да вися в Космоса на същото място. Върху повърхността на астероида беше зейнал огромен кратер, сякаш някой беше отхапал парче от скалата. Кром лежеше до кратера, загубил дясната си половина. Лявата беше покрита от безмълвни и крещящи усти. Балор не се виждаше никакъв.
— Какво беше това, мамка му? — попита Мадж по мрежата за тактическа свръзка.
Никога преди не бях виждал подобно оръжие. Догади ми се, когато видях, че Кром все още мърда. От изгорената овъглена лява половина се надигнаха пипала, които придърпваха Тях в раната. Плътта им се сливаше с тялото на Кром и възстановяваше липсващата дясна половина. Балор беше загинал напразно.
Изтръпнах. Ето какво бяхме направили: бяхме Ги поднесли на тепсия на Кликата. Езичника продължаваше да изпраща по мрежата примесените си с молитви и ридания молби към Гиби. Мадж, Рану, Езичника и аз дори не се опитвахме да се евакуираме; просто си висяхме в Космоса, докато куршумите на леките оръжия постепенно разчупваха бронята ни, парченце по парченце.
Данните от мамелюка на Мораг показваха как едно от дебелите пипала беше превърнало края си в щипки, с които беше сграбчило мека й за врата. Видях как бронята й се огъна — вероятно щипките я бяха пробили — и пеенето секна.
Кром се изправи и започна да изстрелва в Космоса нови и нови пипала. Над астероида се беше оформила мрежа от кораби, свързани с ходещия вирус.
Лекарствата бяха поизчерпали ефекта си до този момент и аз осъзнах, че вече нищо не мога да направя. Почувствах гадене, слабост в тялото и отказ на жизнените системи, подобно на тези на мека. Имах чувството, че единствено адреналинът ме беше задържал жив последните няколко минути.
Тогава чух тежките, прорязващи акорди на китара.
— Млъквай, Езичник, ще ни умориш от скука — обади се Гиби с провлачения си южняшки акцент по мрежата за тактическа свръзка.
Нас ли? Космосът се изпълни с изстрели от плазмени и лазерни оръжия, над главите ни засвистяха една след друга ракети и в следващия миг „Копието“ изникна пред нас, като всеки сантиметър от повърхността му беше под обстрела на множеството Техни кораби, които се тълпяха около него.
Корабът продължи тежката стрелба по Кром, нанасяйки му сериозни щети, взривявайки цели парчета от него. Тежките плазмени ракети превърнаха околното пространство в огнено море.
— Какво си се разбързал! — изкрещях по мрежата за тактическа свръзка.
Но вместо отговор Гиби се изсмя. Предположих, че корабът беше твърде сериозно пострадал, за да може да промени курса си.
— Веднага изчезвайте оттам! — изкрещях на Рану, Мадж и Езичника.