— Това вече е друго нещо — казах аз. — Нека не забравяме кои сме. — То не отвърна. — Ти кой си?
— Ние сме Посланик. Но заради вас приличаме на жесток убиец.
— Какво искаш? — продължих да питам, като се опитвах да разгадая думите му, което не ми се удаваше напълно, вероятно по вина на Викария, но ми се искаше да мога да проведа нормален разговор с някого.
— Ние искаме мир — каза то.
— Моля? — извиках саркастично, но после си казах, че то вероятно не разбира от сарказъм. — Престанете да ни нападате.
— Няма, докато вие не престанете. Вие не искате да чуете.
В следващата секунда вече крачех бързо към него. Без да помръдва, то изпълни постепенно полезрението ми и аз го ударих. Почувствах се така, сякаш бях прелетял през тънка водна пелена, и извиках, докато пропадах в пространството. Успях да се овладея набързо и се озърнах наоколо, докато тялото ми се преобръщаше при свободното падане. В далечината мернах мраморносиньото кълбо на Земята. Едва успях да различа няколкото орбитални станции, които изграждаха защитния пръстен около нашата планета. Като пехотинец не ми се налагаше да съм кой знае колко в час с въпросите на космическата география, но все пак си давах сметка, че се намирам в далечната орбита на Земята.
Завъртях се, но нямаше и помен от Посланик или каквото там представляваше. И тогава видях пламъка. Светлосин на цвят. Беше един от Техните кораби. Бях напълно сигурен, въпреки че контурите ми бяха непознати. Формата му грубо наподобяваше конус, макар че по-скоро приличаше на събрани на едно място шушулки с аеродинамична форма, прикрепени към двигател, който се движеше по-бързо от светлината. Нямаше да успея да го забележа, понеже бе създаден за стелт операции, ако не беше издайническият пламък на запалените двигатели. Космосът сякаш пулсираше. Не разбирах какво се случва, но като че ли част от космическия кораб се набръчка, запали се отвътре, а после мигновено и безшумно се разпука, преди вакуумът да я засмуче и от кораба да не остане нищо. Стори ми се, че всъщност се разпадна на части, но се оказа, че това е експлозията от отделянето на двигателя. Всяка от шушулките представляваше Игла, с която Те повторно щяха да проникнат в нашия свят. Видях, че всички Игли поемат курс към Земята. Космическото пространство започна пак да се свива и отпуска, при което светлината от далечните звезди угасна, за да лумне отново в същия миг, в който се разпукваше някоя нова шушулка, а после парчетата се разлитаха без звук.
Винаги съм настръхвал от зловещото затишие преди космическите битки. Изглежда, че и по-голямата част от човечеството споделяше моето виждане, съдейки по силната музика и специалните ефекти, които придружаваха новинарските репортажи от фронта. Най-сетне успях да разбера на какво се дължеше пулсирането на Космоса. Проследих сигнала до първоизточника и открих безшумно промъкващия се кораб, само че този път, плод на човешки ръце и далече по-сложно устроен от повечето други, които бях срещал. Стреляше с особен вид черен лазер, който напомняше Техните оръжия с черна светлина. Една по една шушулките бяха унищожени.
Орбиталните защити на Земята може би не бяха в състояние да уловят конфликт, който се разиграва на такова огромно разстояние от нейната повърхност. Затова и не отвръщаха на удара. Стори ми се, че всички шушулки бяха унищожени, но в следващия миг аз вече стрелях в Космоса. Доста време крещях, докато успея да се овладея. Вече се намирах в близката орбита на Земята. Тъкмо навреме, защото една от ударените шушулки се беше промъкнала инкогнито през кордона на орбиталната защита, което подсказваше за изключителни технологични умения, и видях краткия проблясък в момента на съприкосновението със земната атмосфера. Защитниците сигурно го бяха взели за метеор или нещо подобно. Значи, това било. Корабът, който бях открил в парка. А неговият пилот бе съществото, което Викария бе успял да свали върху диска. Почувствах гадене от объркването, причинено от гледката на стоящия пред мен Грегър в калното поле насред мъртвите дънери.
— Защо не позволявате да говорим с вас? — попита то.
Имаше ли отчаяна нотка в гласа му, или си въобразявах?