Старецът спря лодката на около три метра от пристана. На него стоеше момче, което ми се стори горе-долу на годините на Мораг. Имаше много гадна на вид кожа, а скалпът му изглеждаше така, сякаш някой бе изтръгвал кичури коса от него. Носеше бронирано кожено яке с много грозни апликации и мощна ловна пушка, която може би беше на повече години и от стареца, който ни беше докарал. Не видях да има по тялото си киберприспособления. Не беше напомпано, а ако съдя по възрастта му, сигурно беше изклинчило от военната служба. Браво на теб, хлапе, си помислих, дано и занапред имаш късмет. Но само докато не насочи оръжието си към мен. Зачудих се дали имаше място на Земята, където някой да не насочи към теб цевта на оръжие вместо поздрав.
— Стойте си там, не се приближавайте — каза момчето, макар че можех и сам да се досетя. — Какво искате?
Реших да му разреша известно време да се взира напрегнато в поляризираните ми лещи. Най-накрая обаче отговорих:
— Идваме при Езичника.
— По каква работа?
Не искам да съм несправедлив, момчето сигурно си вършеше работата или пък скучаеше и искаше малко да се разнообрази, обаче бях употребил твърде много време и усилия, за да стигна дотук, и вече ми бе дошло до гуша от подобни глупости. Затова грубо му подвикнах:
— Върви и го доведи.
Момчето се усмихна и каза бавно:
— Не си познал, казах…
— Мамка му, чух те какво каза, момче. Ако искаш, можем да се бием като мъже и аз да те победя, защото насилието е в кръвта ми, но накрая ще се почувстваш унизен и пак ще отидеш и ще свършиш това, за което те помолих. Затова просто иди и кажи на Езичника, че съм тук, и остави той да мисли вместо теб — добавих аз с леко раздразнение в гласа.
— Чудесни умения за разрешаване на конфликти, няма що — измърмори Мораг.
Замислих се за нещата, които бях усвоил в Херефорд. Запитах се защо повечето хора смятаха, че трябва на всяка цена да им причиниш болка, за да ги принудиш да се държат разумно. Наистина ли смятаха любезността към непознатия за признак на слабост? За съжаление, може би бе точно така. В интерес на истината, момчето ни най-малко не се смути, но въпреки това свали пушката.
И изведнъж срещу мен блеснаха зъби, големи остри стоманени зъби. Едва ли си давах сметка за гигантските размери на зиналата паст на чудовището, което се беше подало от водата, както и за мощните, изкуствено уголемени челюсти. Чух звука от рязкото им затваряне като демонстрация на сила на няколко сантиметра от лодката, след което бяхме окъпани от кафявата мътилка на река Хъмбър. Двамата с Мораг инстинктивно се дръпнахме назад. Лодкарят направи усилие да овладее лодката.
— Шибан динозавър! — изкрещях и извадих пистолетите.
Мораг трепереше като лист. Бях твърде паникьосан, затова не разбрах дали и тя бе изпищяла. Напомпаният с киберсредства алигатор, който имаше огромни размери и сякаш бе живял на специална диета с растежни хормони, се гмурна обратно в кафявите води на реката с нараненото достойнство на лишен от плячката си хищник.
— Викария ни праща при Езичника. Моля те, кажи му, че Викария ни изпраща — обади се Мораг.
Много от хората, които се намираха от другата страна на веригата в богаташкото предградие, вече се заливаха от смях. Предположих, че сигурно и друг път бяха ставали свидетели на подобно представление. Момчето влезе в стария хотел на „Марлборо Авеню“ и размени две-три приказки с някакъв въоръжен мъж, след което пак се обърка към нас:
— Знам, че ви е неприятно, че младок като мен ви разпитва за щяло и нещяло, но тук сте на моя територия, затуй като наши гости ще правите каквото ви казват, ако не искате да бъдете изядени.
Помислих си, че в крайна сметка момчето не бе никак глупаво.
— Това си беше динозавър, мамка му — понечих да отвърна.
В същия миг с притеснение зърнах как от водата се показа бронираният гръб на друго влечуго. Явно доста се навъртаха наоколо. Мъжът кимна на момчето, което продължи:
— Добре, можете да слезете на пристана, но се дръжте прилично!
Мораг кимна и се усмихна. Аз обаче го изгледах злобно, преди да кимна. Трябваше ми време, за да се окопитя след срещата с алигатора. Казах си, че няма никакво значение колко си трениран или колко много киберприспособления имаш по себе си, защото хората така или иначе изпитват страх от гигантски влечуги. Стъпихме на пристана.
— Следвайте ме — каза момчето и се усмихна на Мораг.
Прииска ми се да му натрия муцуната — не знам дали от желание да я предпазя, от ревност или просто така.