Дайнъс Емрис почти успя да ме накара да преосмисля възгледите си. Заварих Езичника потънал в транс и една бележчица, надраскана на късче хартия, да се присъединя към него. Бележката беше залепена за куплунг, свързан с друг модем. С голяма неохота се включих към устройството.
Отнеме ми известно време, преди да вляза в сайта. Предполагам, че се дължеше на силно закодираната транспортна програма, която трябваше да ме отведе до местоназначението ми. Озовах се в извит каменен коридор, който приличаше на изваден от някоя от програмите, които експлоатираха духа на Средновековието, само дето по-скоро притежаваше отличителните белези на добре изготвената анимация, отколкото напълно натуралистичен вид. Коридорът беше с нисък свод и се осветяваше от трептящия пламък на горящи факли, които допринасяха за атмосферата. Погледнах в краката си и се видях в безличен аватар, какъвто притежаваха всички нередовни посетители на мрежата, със смътно напомняща човешко същество андрогинна форма и с най-основните черти на лицето.
В края на коридора имаше дебела врата, подсилена с железни ленти. Вдясно от нея каменни стъпала извеждаха нагоре. Зад мен коридорът се губеше в безкрая. Виждах и други врати, но предполагам, че не случайно бях доведен именно пред тази. Тръгнах към нея, като се опитах да привикна с първоначално обзелото ме странно усещане за отделяне, докато придвижвах аватара си със силата на мисълта, така че мозъкът ми най-сетне да приеме новата реалност. Аватарът ми не беше дотолкова модернизиран с такива сложни сетива като обоняние и осезание, но сайтът като цяло изглеждаше добре проектиран.
Стигнах пред вратата, но леко се подразних от факта, че беше заключена. В горния край на стълбите започваше някаква галерия. Докато се изкачвах по тях, виждах през сводестите арки отдолу под мен широка кръгла каменна зала с куполообразен таван. И тя се осветяваше от горящи факли. Когато се изкачих най-горе, изведнъж дочух някакъв напев, чийто език ми се стори едновременно чужд и познат отнякъде.
В средата на помещението видях черно петно с размити очертания, което се движеше непрекъснато и имаше странен вид. Течността кипеше и се размътваше, а от нея се протягаха израстъци, които все повече увеличаваха размерите си. Стори ми се, че пробива някаква преграда, която я задържаше в средата на залата, преди отново да изчезне. Около тази форма, която представляваше някакъв вид информация, бяха разположени в кръг странни, сложни символи, гравирани върху каменния под. Предположих, че преградата се дължеше на това и на някакъв вид карантинна или изолираща програма.
Около кръга стояха няколко фигури, всички облечени в дълги роби с качулки в най-различни цветове: от черно до непрекъснато променящите се десени на капковидни изображения с флорални мотиви. Робите прикриваха аватарите под тях. Опитах се да преброя колко бяха, но нещо непрекъснато си играеше с възприятията ми и разместваше фигурите, което сигурно беше още една от сложните функции, които имаха за цел да обезпечат сигурността на сайта. В един момент фигурите застинаха напълно неподвижни. Като единствен признак за движение от време на време пред тях се разгъваше по някой прозрачен свитък, на който бяха изписани символи, които не успявах да разгадая, докато през това време фигурите получаваха информацията.