Гледах така няколко минути според часовника на аватара, а после фигурите започнаха да се разотиват. Някои изчезнаха, докато други просто бавно се изпариха, а трети избухнаха в различни цветове. Видях даже една, която бе обвита от сенки, и още две, които просто напуснаха помещението през една от вратите. Докато накрая остана само една-единствена фигура в белезникава роба. Тя се обърна към мен и ме повика с пръст да сляза при нея.
Не се изненадах, когато разпознах аватара на Езичника. Приличаше на мъж, който изглеждаше на същите години като него, само че косата му беше подстригана, с изрязана в средата тонзура. Носеше роба от зебло и няколко пособия и фетиши, заради които приличаше на персонаж от исторически документален филм. И разбира се, притежаваше задължителните дълга брада и тояга. Стоях до него във вече опразнената кръгла зала и разглеждах контейнера, в който се помещаваше формата, която представляваше информационна форма.
— Това е то, нали? — казах.
Езичника се усмихна и кимна. Припяването вече не се чуваше.
— А какъв беше онзи напев? — попитах.
— Проявление на програмата, която ни предпазва от проследяване.
— Значи, искаше да мога да виждам, но не и да чувам? — усъмних се аз.
— Имахме си по-големи грижи от твоето присъствие, а това, което видя, имаше за цел да ти покаже нашето доверие — отвърна той.
— Къде съм? — запитах и се огледах наоколо.
От вътрешността на помещението виждах стените, покрити с множество лавици, отрупани с навити на рула свитъци. Беше някаква огромна библиотека за съхраняване на информация.
— Това е моето светилище, Дайнъс Емрис — отговори Езичника.
Долових известна гордост в гласа му. Бях впечатлен въпреки неодобрението си към информационните технологии. Сайт, който беше толкова надежден, колкото може да бъде едно светилище, представляваше безспорно респектиращ пример за програмиране, отнемащо много повече време от мимолетното удовлетворение, което хакерите преследваха.
— Кои сте вие? — попитах.
Езичника помисли известно време. Стори ми се, че търси най-добрия начин, за да ми поднесе обяснението на толкова сложно нещо. На лицето му се изписа онова снизходително изражение, което бях виждал и преди у хакерите и свързочниците, когато им се налагаше да обясняват разни неща на непосветените.
— Вярваш ли в Бог или изобщо в божества? — попита той.
За малко да се обърна и да си отида. Въпреки че нямаше да има никакъв смисъл от жеста ми в пространство, което беше изцяло контролирано. Бях чувал подобни неща от хакерите.
— Сигурен съм, че твоята религия е много добра, но аз не съм хакер и религиозният ми ген не е бил погъделичкан — отвърнах, като се надявах изображението да успее да предаде раздразнението ми.
Аватарът на Езичника въздъхна. Явно беше добър аватар.
— Джейкъб, изобщо не ми пука в какво вярваш и дали изобщо вярваш в нещо, а и със сигурност не се опитвам да те накарам да приемеш моето по-скоро лично вероизповедание — внимателно обясни той. — Но това, което наистина искам да разбера, е дали все пак вярваш в нещо?
Помислих малко, преди да отговоря.
— Всъщност вярвам единствено в себе си. Ако има Бог, дори и ти трябва да признаеш, че не дава и пет пари.
— Тогава какво виждаме в мрежата?
— Нищо, халюцинации. Свръхразвинтеното въображение на нечий мозък, който получава прекалено много информация посредством системите.
— Може и да си прав, но какво значение има това?
— Какво значение има дали Бог, или твоите божества наистина съществуват ли? Аз пък си мислех, че това е най-важното за твоята вяра — възразих аз.
— Не, самата вяра е най-важна за нашата религия. Няма значение дали ще ги наричаме божества, или духове, които по един или друг начин са се заселили в мрежата. Няма значение дали са информационни форми, развили псевдосъзнание и приели образа на нашите културни идоли, нито пък дали са извънземни, или, както самият ти каза, халюцинации, които гъделичкат добрия стар религиозен ген. Единственото, което има значение, е по какъв начин ние се отнасяме към тях, какво избираме да правим с тях. Лично аз ги приемам за проявления на смислени идеи, според които трябва да ръководим мислите и делата си, като общение и творческа нагласа, или изстрадалата ни красива Земя.