— Това само доказва твърдението ми, че те не съществуват реално — отвърнах. Езичника отвори уста да ми отговори, но аз го прекъснах. — И изобщо не си и помисляй да ме питаш какво е реално и какво — не, мамка му.
Това беше една от трудностите да си имаш вземане-даване със свързочници — когато нямаше какво да правят, те започваха да обсъждат религиозни въпроси.
— Не това се готвех да кажа. Нашите видения в мрежата ни се струват доста реални. И трябва да ги разглеждаме именно с оглед на този вид реалност. В известен смисъл произходът им няма субективно значение.
— Ама те не са нищо друго, освен заблуда на ума ти — не се стърпях.
Езичника се замисли за момент.
— Я ми кажи, за толкова тъп и наивен ли ме имаш? — попита ме той. Успях да накарам аватара си да поклати глава. — И повярвай ми, знам какво говоря, когато ти давам обяснения на различните видения или срещи в мрежата. — Аз кимнах. — И въпреки това продължавам да съм, поради липса на по-добра дума, религиозен. Въпреки че лично аз предпочитам термина „с уклон към духовното“.
— И въпреки това не виждам смисъла.
— Ами да помага.
— На кого?
— Като за начало на мен самия. Помогна ми да проумея смисъла на някои неща.
— Нещата нямат смисъл — отбелязах аз.
— Може би си прав, но винаги е полезно да разполагаш с инструмент, който да ти помогне да се опиташ да разбереш. Или ако предпочиташ, средство, което да ти помогне да видиш нещата в истинската им светлина, за да се справиш с тях.
— А ти на кой културен идол се кланяш? — попитах, докато се опитвах да измисля начин да се измъкна от този разговор.
Но единственият, който ми идваше наум, бе да продължа да се държа наистина грубо.
— Аз клоня към съвременната интерпретация на северноевропейското езичество във варианта, който келтите са изповядвали. — Бях чувал за това направление в езическите вярвания, но нищо не разбирах от тези работи. — При мен по-скоро става дума за връзка, отколкото за преклонение, с Огма. Той е моята тотемна фигура, образът, от който черпя вдъхновението си.
Вдигнах рамене, защото на мен обаче това нищо не ми говореше, и казах:
— И ти вярваш, че твоят Огма се подвизава по живо, по здраво в мрежата?
— Огма донесе писмеността на Британските острови. Вярвам, че той живее някъде тук и продължава да насърчава творческите импулси и да пише, само че вече с кодове.
— В главата ти.
— Пет пари не давам за обективното му съществуване.
И тогава си спомних нещо, което Викария ми беше казвал.
— Ама Викария ми казваше, че не вярва в Бог.
— Ти сам го каза: нашите богове са културни идоли — отвърна Езичника.
— Какво искаш да кажеш? — недоумявах аз.
— Ами това, че ние сами ги създаваме.
— А какво общо има с това? — и посочих към Посланик.
— Върховната проява на възгордяването. Искаме да създадем бог, за когото хем да няма никакво съмнение, че не е в умовете ни, хем да бъде видим за всички.
Обърнах се и погледнах Посланик, затворен в своята програма.
— Смяташ да се кланяш на това нещо? — попитах слисан.
В този миг измяната, която бях извършил, вече не ми се струваше толкова лошо нещо.
— Не, ние ще се опитаме да го превърнем в бог. Или по-скоро, ще го използваме, за да си създадем такъв. Ще разбутаме мрежата, докато нещо, което е еволюирало по почти органичен начин, се превърне в чиста форма на съзнание. Изградено от информация живо същество, което е почти всезнаещо.
— Такъв ли беше планът на Викария? — Езичника кимна. — Ама че шибана загуба на време — възмутих се аз.
Религиозната мания на тази група минаваше всякакви граници. Мораг и аз щяхме да умрем заради прищявката на някакъв глупец. Огледах се, докато реша как най-добре да изчезна оттам, преди скромните ми познания по информационни технологии да ми подскажат, че беше достатъчно да активирам съответната функция.
— Моля те, не тръгвай — каза Езичника. — Изслушай ме докрай.
Аз се поколебах. Честно казано, и бездруго нямах какво да правя, докато дойде Ролистън.
— Това, което видя, беше среща на мозъчен тръст, съставен от едни от най-добрите хакери на всички планети. Преобладаващата част от тях са ветерани — каза той.
Кимнах. За щастие, отдавна се бях отказал от всякакъв вид оперативна сигурност. Изглежда, че вече всички знаеха за извънземното.