„Страхотно — помислих си, — давай да приключваме с това веднъж завинаги.“
— От няколко години работим върху една идея. Чувал ли си досега хората да Ги наричат бесове? — попита Езичника.
— Викария така им казваше, но той си имаше своето рационално обяснение. Обаче съм чувал и други да използват тази дума — отвърнах и да си призная, в това имаше известна доза здрав смисъл, ако наистина имаш склонност към такива неща.
Те сякаш съществуваха единствено да ни причиняват страдания. Въпреки че първата ми среща с Посланик ме наведе на мисълта, че става дума за нещо по-сложно. Особено ако Посланик наистина беше дошъл с мир, както твърдеше.
— Ние решихме, че ако нашите богове са създадени от самите нас, тогава ние ще трябва да извършим върховния акт на възгордяване и да създадем бог, който е способен да Ги разгроми — продължи Езичника.
— Имали сте групово психотично преживяване? — пошегувах се аз.
Стори ми се, че за първи път Езичника се засегна от думите ми.
— Не приемай всичко твърде буквално. Ние само го нарекохме Бог.
— Кое? — настоях. — Тогава не е имало как да знаете за Посланик.
— Не знаехме. Това беше промисъл.
— Божият промисъл?
— По принцип няма друг промисъл, освен Божия. Но ако предпочиташ, можем да го наречем късмет? — Повдигнах рамене. — Обаче твоят Посланик може да се окаже ключът към онова, което се опитваме да постигнем.
— И какво е то? — попитах с нарастващ интерес, неочакван и от мен самия.
— Опитваме с помощта на изкуствен интелект да създадем програма за управление, която да може да трансформира мрежата в съзнание — обясни той.
Аз обаче нищо не разбрах.
— Какво искаш да кажеш? Програма, която контролира мрежата ли?
— Не, няма да я контролираме. Говоря ти за възможността да дадем на мрежата възможност да се самоосъзнае, да придобие съзнание и да се превърне в бог.
Продължавах да не разбирам какво ми казва.
— Значи, някакъв нов изкуствен интелект? — подхвърлих аз, но Езичника поклати глава.
— Нова форма на живот, отвъд нас, която ни превъзхожда.
— Това е лудост. Ами ако създадете чудовище?
— По-лошо от това? По-лошо от нестихващата война? Освен това ние ще зададем съответни параметри, за да се защитим.
Веднага се сетих за младото момиче, което с най-сериозен тон ми беше казало, че ще се обезобрази, за да не бъде повече използвано да проституира. Езичника беше луд, но може би имаше смисъл в това, което казваше.
— И все пак не разбирам как точно това ще Ги победи? — попитах.
Не бях сигурен дали съм объркан, или изненадан от мащабите на манията на Езичника.
— Понеже ще превъзхожда сумата на отделните си елементи. Ще има достъп до почти цялото знание на човечеството. Ще притежава способност за преработване на информация отвъд това, което можем да си представим. Така че ще се доближи в максимална степен до идеята за всезнание, която можем да постигнем по изкуствен начин. Говоря ти за разум, който надхвърля мащабите на онова, което сме способни да разберем.
— Подобно на Бог — най-сетне започнах да схващам. Езичника кимна. — И вие се надявате, че този бог ще ви покаже пътя към Тяхното унищожение и ще сложи край на войната? — продължих.
Езичника се усмихна търпеливо и кимна. Стана му приятно, че вече започвах да го разбирам.
— Струва ми се прекалено амбициозно — казах, без да мога точно да изкажа колко нелепо всъщност ми изглеждаше всичко това.
— Не ти казах всички подробности, а освен това споменах вече, че ще има някои регулиращи параметри.
— Които да ви позволят да го контролирате? Искам да кажа, хипотетично.
Единственото успокоително нещо на тази налудничава идея беше нейната неосъществимост. Именно тук се коренеше същинският проблем с религиозните мании на хакерите: колкото и смотани да изглеждаха, достатъчно беше сред тях да се появи една харизматична личност и изникваше нов култ. А правителството се страхуваше да остави ветерани от специалните части да се разхождат по улиците с усъвършенстваните си киберприспособления. С нашата подготовка и завишени способности, ако пожелаехме, можехме да предизвикаме безредици, но истинската опасност не идваше от нас. Истинската заплаха бяха хората, които правеха чудеса с информацията.
— Не, то само ще се контролира, но предварително ще му бъдат зададени морални принципи — като например не убивай всички същества на планетата — добави Езичника и странно, обаче това ми се стори едно от нещата, които най-много ме тревожеха.