— В даден момент все някой трябва да го извърши.
Езичника се дръпна от мен.
Бурята отмина и той отново ми заприлича на предишния добронамерен човечец.
— Но защо ние? — казах, преди да се усетя, че бях включил и себе си в това число.
— Никой друг не е проявил желание, а ако не действаме, нищо няма да се получи.
— Но аз не съм хакер.
— За съжаление, Джейкъб, винаги ще се нуждаем от мъже, способни на насилие.
— Знаеш, че не можем да останем тук. В противен случай само ще унищожим това, което сте съградили.
— Може би, но много скоро всичко ще се промени, така че нямаш какво да губиш.
И беше прав. И без това нямах какво да правя.
— Добре, а какво общо има това с извънземното? — попита нечий смразяващо зловещ глас.
Сякаш някой се опитваше едновременно да говори и да дъвче парчета стъкло.
Реагирах доста сконфузено. Закоравелият ветеран от специалните части подскочи от страх, с което вероятно опозори триста и петдесет годишната история на своя полк. Но по-лошото беше, че аватарът ми беше толкова примитивен, че се получи забавяне между импулса ми да подскоча и изпълнението на командата.
Езичника гледаше зад мен и се усмихваше. Обърнах се да погледна кой издаваше този ужасен звук. Аватарът ми се видя също толкова ужасен. С голямо приближение можех да кажа, че имаше човешки вид. Видях гърбица, издължено лице с дълъг остър език и уста, натъпкана с криви и неправилни зъби, които изглеждаха зловещо. Някои от елементите напомняха баналните изображения на вещици, които ставаха особено популярни в мрежата около Хелоуин, разбира се, за онези, които можеха да си го позволят, но имаше нещо в мъртвешки бледосинята кожа, мършавите мускули и гадните нокти като на граблива птица, което придаваше на този аватар първичен и злокобен вид. Беше облечен в проста, парцалива черна рокля от зебло, пристегната в кръста с въже.
— Избра ли си вече име? — попита Езичника.
— Баба Яга — отвърна вещицата.
— Сигурен съм, че на Джейкъб няма да му хареса заради религиозното съдържание.
— Ти това ли наричаш религиозно? — извиках, като посочих гротескната фигура пред себе си. — Коя по-точно религия изповядваш?
Нито един от тях не ми обърна внимание.
— Не — рече вещицата. — Аз съм по-скоро приказен герой. Ето в какво трябваше да се превърна. А можеше да е иначе.
И тогава разбрах.
— Мораг, ти ли си?
Вещицата кимна. Ако, превръщайки я в хакер, бяха обезобразили чертите й, щеше да си избере красив аватар. Но явно така разбираше изплащането на кармичния дълг.
— Значи, не си феята на цветята? — рече Езичника, видимо развеселен и доволен. Баба Яга поклати глава, почти срамежливо, както ми се стори. — Независимо дали има връзка с религията, или не, на мен ми говори нещо. Поздравявам те. Избрала си много изискан аватар — добави.
Баба Яга сияеше от гордост.
— Новите джаджи много ми помогнаха — каза отново ужасният глас.
Вещицата оглеждаше залата, а на лицето й беше изписано гротескно учудване.
— За първи път ли ти е? — попита я Езичника.
— За първи път се включвам и всички усещания са нови за мен — рече Мораг.
— Бързо схващаш — обадих се аз, едновременно впечатлен и изпълнен с подозрения относно присъствието на Мораг в мрежата.
— Вижда се, че има вроден талант — отбеляза Езичника.
Но откакто Мораг се беше появила, изпитвах известно безпокойство. Усещах, че Езичника все по-успешно ме въвличаше в безумния си план. Обаче сега магията бе развалена.
— Ами извънземното? — попитах аз, повтаряйки въпроса на вещицата Мораг. — Спомена, че то е ключът.
Езичника отново доби сериозен вид и заговори и на двама ни:
— Към информацията Викария беше прибавил в паметовия чип и резултатите от тестовете, които беше направил на извънземното, и беше установил, че Те представляват една цялостна физиология — т.е. единен организъм. Мозъкът управлява цялото и става съвместим с всички останали от Тях, когато се съберат заедно да образуват доброволно единно колективно съзнавано.
Още нещо, за което и преди бяха изграждани теории.
— Тогава, значи, е биологична машина? — казах леко снизходително, по-скоро за благото на Мораг, отколкото за свое.
— Да — отвърна Езичника. — По същия начин както и хората, само че Те не правят разлика между това, което ние приемаме за технология, и Тях самите.