— Излиза, че са биоборги?
Само че така не ми казваше нищо ново.
— Викария каза, че приличали на биологична течност, еквивалентна на нанитите — вметна Мораг.
Езичника кимна.
— Точно така, но важното в случая е, че Посланик притежава удивителни способности за преработване на информация, а изглежда, има и невероятни способности да учи нови неща, поне доколкото успях да се убедя.
— В такъв случай?
— В такъв случай ще бъде в състояние да управлява информацията в мащабите, зададени му от плана на Езичника и неговите съмишленици — довърши изречението Мораг.
— Я виж ти! — изрекох ужасено.
— Изпратих й протоколите от обсъждането, когато влезе в библиотеката — обясни Езичника.
— Джейкъб, ти нищо не разбираш. Новият хардуер, който ми инсталираха, ми дава възможност да обработвам информация и да разбирам нещата с такава скорост. Вече знам много неща, освен това бързо се уча — успокои ме тя.
Ентусиазмът й би бил по-заразителен, ако можех да спра да мисля за всичкия метал и пластмаса, с които бяха натъпкани телата ни в наше време. Беше ми писнало от тях.
— В такъв случай, поздравления! Сдобихте се с извънземен домашен любимец. Желая ви късмет. Обаче ние нямаме нищо общо с това — изрекох думите, без да се замислям дори.
Баба Яга се обърна и ме погледна. Наистина ли видях искрица на задоволство в черните топчета, които минаваха за очите й, или така ми се стори?
— Аз нямам нищо общо — тутакси се поправих.
Чу се звук от счупено стъкло, когато извънземното излезе от програмата, в която беше напъхано. В един миг черните му пипала избиха навън през покрива на Дайнъс Емрис през пукнатините в тавана. Обгърна ме пълен мрак, което означаваше, че се намирахме в непосещавана част на мрежата, насред виртуалната пустош. Основната част на информационната форма на извънземното, изглежда, беше останала в рамките на кръга. Инстинктивно се отдръпнах назад, но Езичника вече работеше по въпроса. Пред него току се появяваха и изчезваха свитъци под формата на снопчета прозрачна синя светлина, които излизаха от върховете на пръстите му и образуваха лъчисти корони от енергия около черните пипала на Посланик, но освен това не упражняваха кой знае какъв ефект върху него.
— Всички вън! — изкрещя Езичника със заповеден тон, който нямаше нищо общо с предишната му любезност.
Понеже не бях свикнал с подобно обкръжение, започнах да търся реална врата, през която да изляза, преди да се сетя за наличието на функцията „Изход“. Пипалата започнаха да се гърчат като змия, поглъщаща плячката си, но ставаха все по-бързи и по-бързи.
— Да — чух Мораг да шепне.
Обърнах се да видя с кого разговаря и видях, че Езичника я зяпаше с пълни с ужас очи. На лицето на аватара на Баба Яга се беше изписало странно гротескно изражение на изумление. Посланик беше изстрелял едно от тънките си черни пипала и то се беше забило в главата на вещерския аватар.
— Не! — смътно усетих, че извиквам, докато се придвижвах към нея, макар в същия миг да разбрах, че там, където се намирахме, не можех да й помогна по никакъв начин.
Аватарът на Баба Яга лежеше върху гърбицата си и се гърчеше, сякаш обхванат/а от силен епилептичен припадък. Пипалото беше пробило виртуалния череп и също неистово се гърчеше.
— Изчезвайте! Веднага! — изкрещя отново Езичника.
Годините военна служба ме накараха да се подчиня. Знаех, че се превръщам в част от проблема. Хвърлих последен поглед към Баба Яга и след това почувствах объркващото придърпване на реалността.
11.
Хъл
Стори ми се, че мина доста време, преди да започна да разбирам информацията, която получавах. Въпреки че вероятно всичко беше станало само за миг. Светът около мен грееше с премигваща червена светлина. Чух стържещ звук, който изведнъж секна. Впоследствие осъзнах, че прилича на старовремски клаксон. След това се появи неизменният звуков фон на моя живот — стрелба от оръжие и писъци, които почти задължително я придружаваха. Пистолетите бяха в ръцете ми, но нямах спомен да съм ги изваждал.
Езичника седеше на изтърбушения диван, все така унесен в своя транс, със съсредоточено и напрегнато изражение. Повече ме притесни новият вид на Мораг с обръснатата глава, която също лежеше на дивана, но по-близо до мен, и се мяташе и гърчеше, а на лицето й беше изписано странно задоволство.