— Ти — изсъска Джес, а лицето й се кривеше от злоба. — Ти ги доведе тук.
— Чакай малко. Сигурно някой от вашите ни е продал. Те ви докараха това до главата — казах аз с повече спокойствие и овладяност в гласа, отколкото чувствах в момента.
— Хей, вие двамата. Престанете! — изкрещя Езичника от дивана, на който седеше. Нито аз, нито Джес сваляхме погледа си от другия. — В момента имаме много по-сериозни грижи. Помогнете ми!
Хвърлих един последен поглед на Джес и свалих и двата пистолета. Тя се поколеба за миг, но също свали своя калашников.
Обърнах се към Езичника. Той пъхаше някакъв жак, свързан с един от неговите куплунги, в един от куплунгите на Мораг по твърде неприличен начин. Отидох при тях и коленичих до нея. Чух как новият залп от напалм профучава наоколо. Този път още по-близо до нас.
— Какво й е? — попитах.
— Информационната форма на Посланик успя да се освободи. Доколкото разбирам, изглежда, съумя да проникне безпроблемно в няколко от базите данни. Но ми се струва, че се опита да прехвърли част от информацията или дори цялата върху Мораг. Получи се претоварване на системите й и един вид изтичане на информация, подобно на кръвозагубата.
Докато обясняваше, не спираше да работи.
— Ще се оправи ли?
— О, стига! — изсъска отново Джес.
— Мисля, че да. Известно време ще се чувства объркана. Но трябва да намери начин да подреди и обработи информацията.
— Наближават ни — започна да припира Джес.
И изведнъж се сетих.
— Езичник — казах. Той не реагира, може би защото приемаше информация от връзката с куплунзите на Мораг. — Езичник! — изкрещях по-настоятелно.
— Какво! — отвърна той с раздразнение.
— Ама това ли било? Това ли е бил Техният план? И какво сега, ние пуснахме на свобода в мрежата смъртоносно оръжие? — попитах.
Езичника се обърна и ме погледна. Видях, че и на него му беше хрумнала подобна мисъл.
— Не знам. Посланик отново се върна в чипа — рече той.
Колкото и да не исках да призная, бях силно впечатлен.
— И как го направи? — поисках да разбера.
Езичника вече не ме гледаше, защото се беше съсредоточил в това, което вършеше в момента.
— Ами — започна той, очевидно раздразнен от въпросите ми. — След като опитах всички програми за въздействие, принуда и залавяне, както и обиколни начини, за които можах да се сетя, най-накрая го помолих учтиво.
— Аха — престорих се аз.
— По дяволите, зарежи тая кучка! — изрева Джес.
Обърнах се и я изгледах кръвнишки. Тя се направи, че не забелязва. След което отново се обърнах към Езичника.
— Дали са проследили сигнала? — попитах.
Той изключи жаковете.
— Известно време ще остане в безсъзнание. Трябва да я преместим.
И се приведе да подхване Мораг, за да я вдигне на ръце.
Аз хванах ръката му.
— Това е важно — казах с равен глас. — Очевидно някой ни е издал, но искам да ми кажеш дали са те проследили.
— Къде ще отидем? — каза нечий уплашен глас, за който с известно закъснение разбрах, че принадлежеше на Елспет.
— Ще я отнесем във Фостъртън — тросна се Езичника и се обърна към мен. — Не съм сигурен. Това нещо премина през всяка възможна предохранителна мярка и се намъкна в някои доста строго охранявани бази данни. Със сигурност всички ще се опитат да тръгнат по следите на подобно вмешателство, което никак не беше безобидно.
— Значи, са ни проследили.
— Разбраха за Дайнъс Емрис, но аз го унищожих. Обаче известно време ще се повъртят около неговите руини. Но не смятам, че са успели да проследят сигнала обратно до мен или Мораг, въпреки че не мога да съм напълно сигурен.
— Хайде, хайде — изръмжа Джес през зъби и след това стреля през стената, докато се хвърляше на пода върху мръсния килим.
Едва успях да забележа огромната сянка, която се показа на прозореца, когато рубиненочервената светлина проби сградата на нивото на кръста. Аз бях успял да залегна, Езичника и Мораг също бяха на земята, но видях, че торсът на Елспет започна да дими. Не смятам, че имаше време да разбере какво го беше сполетяло. Просто се свлече на колене и горната половина на тялото му падна напред, с лице към килима.
Езичника подхвана Мораг на ръце и хукна към вратата. Стената над прозореца изглеждаше така, сякаш някой упорито се опитва да я изгризе. Филтрите в ушите ми правеха поносим свръхзвуковия тътен от скоростните изстрели от множеството дула на релсотрона. Прозорецът се разтресе, а стената рухна. От другата страна зърнах шестметровата механична конструкция на бойния уокър.