Джес дори не си направи труда да хаби боеприпасите си, а просто се заизмъква от апартамента, приведена ниско към пода. Аз тръгнах след нея, прекрачвайки трупа на Елспет. Чух отново свръхзвуковия тътен и върху мен се посипаха парчета от тухли, както и малко пръст от покрива. Дадох си сметка, че уокърът вероятно се целеше нависоко, като се опитваше да ни попречи да се измъкнем по покривите. Ако искаха да ни убият, нямаше да им бъде трудно. Което означаваше само едно — че те преследваха именно нас. Освен това се притесних, че ако продължаваха така настойчиво да обстрелват във височина, всеки момент пълният с градинска пръст покрив можеше да се стовари върху главите ни. В този момент изпитах по-малък възторг от градинарските достижения на местните.
Положението на площадката на първия етаж не беше по-розово. Не видях Езичника, нямах представа къде беше отишъл, но знаех, че Мораг е с него. Нямах време да се замисля над това, защото къщата под нас се разтресе от мощна експлозия. Предполагам, че бяха избили входната врата. Чувах плясъка от газенето във водата на Мамините синчета. Погледнах през перилата и стрелях с двата пистолета в наводнения приземен етаж, като в същото време самонасочващият се лазер на рамото ми бързо се включи в стрелбата. Компютърът ми показа къде щяха да попаднат куршумите и лазерният лъч върху бронираните тела на войниците. Пенливите мътни води на река Хъмбър се примесиха с червената пяна от кръвта в местата на попадение върху бронята и плътта и надолу във водата, от което тя мощно закипя.
С периферното зрение видях, че Джес също стреля от стълбището надолу към войниците. Трябва да призная, че Мамините синчета не се паникьосаха, въпреки че някои от другарите им останаха да се носят по корем в тъмните води. Вместо това живите просто приклякваха или се прикриваха. Около мен изригваха части от стените и стълбите, докато бях принуден да отстъпя от много точната и вероятно направлявана от компютър стрелба.
Отдръпнах се от ръба на площадката. Подът под краката ми бе надупчен от изстрели. Заредих отново мастодонта и стрелях през пода, като се оттеглих към най-горната част на стълбите. Килимът започна да пуши от топлината от моя лазер. Много скоро изпразних мастодонта. Залегнах, докато сменях празния пълнител с нов, а после прибрах и двата пистолета в кобурите им. Отвън дочувах все по-усилващата се смесена стрелба на местните. Бяха успели да организират ответен удар.
Джес сложи нов пълнител в своя калашников и стреля през пода. Възползвах се от това и изтичах до горната част на стълбите, след което скочих на долния етаж. Докато изваждах остриетата от кокалчетата на четири от пръстите на двете ръце, лазерът на рамото ми продължаваше сам да се насочва и да стреля.
Нахвърлих се върху водача на Мамините синчета и двамата се гмурнахме в мръсните кафяви води на река Хъмбър, които покриваха вече част от приземния етаж. Успях да го намушкам няколко пъти с керамичните остриета, преди да се вкопчи в мен. В последния момент забелязах как кръвта му промени цвета на водата.
Друг от Мамините синчета се движеше бързо и се опита с един изстрел да помогне на другаря си. Аз изскочих от водата, като с остриетата на лявата ръка замахнах достатъчно силно да изтръгна от него автомата „Викърс“, който се опитваше да насочи към мен. Те разкъсаха бронята му и се врязаха в стомаха, а аз ги забих още по-навътре и нагоре, като проникнах в гръдния кош и го повдигнах от земята.
Страхът на следващия войник надви над загрижеността за мъртвия боен другар и първият от няколко деветмилиметрови куршума ме уцели в бедрото, събаряйки ме по гръб. Друг куршум проби бронята на шлифера ми и се заби в люспите на кожата. Успях да избягам в една от стаите на приземния етаж, като се придвижвах възможно най-бързо в мътната вода, която стигаше до коляното ми.
Забих ноктите през касата на вратата и от удара в стаята се разлетяха парченца гипс и откъртено дърво, при което с краищата на ноктите си захванах лицето на скрилата се зад вратата жена от отряда на Мамините синчета. Раната беше повърхностна, но достатъчна да окъпе лицето й в кръв, причинявайки й едновременно болка и ужас. Продължих да замахвам с ноктите, при което закачих за рамото поредния синковец, който се беше скрил от другата страна на вратата. Той изкрещя и пусна автомата си, но се опита да извади оръжието на хълбока си. С ноктите на свободната си дясна ръка му нанесох няколко последователни удара в незащитеното от броня лице.