Лазерът на рамото ми стреля два пъти срещу трети войник, който се появи на дисплея на мерника от другата страна на стаята с висок таван. Автоматни откоси откъртваха стените около мен, като все повече от тях успяваха да ме уцелят. Залитнах назад, а кръвта ми зашуртя във водата, когато два от тях пробиха плочите на бронята ми.
Жената, която бях ослепил със собствената й кръв, се изправи, олюлявайки се, с гръб към мен. Приближих се зад гърба й и я насочих като щит пред себе си, докато другарите й стреляха в нея. Докато падаше върху мен, успях да измъкна 30-милиметровите гранати от снаряжението й. Те можеха да се изстрелват от установка или да се взривяват ръчно. С една ръка придържах мъртвото й тяло, а с другата заредих гранатите. Хвърлих първата зад мен срещу външната стена, а другите през вратата и през дупките в стената към фасадата на къщата. Чух звука от ругатни, команди и паника, докато Мамините синчета се опитваха да се спасят от гранатите.
— Джес, излез веднага! — изкрещях, но не последва отговор.
Нечий силует, очертан от припламващата червена светлинка отзад, се опита да скочи вътре през прозореца. В следващия миг рубиненочервеният лъч от лазера на рамото ми го настигна и той падна във водата. Клекнах до стената и издърпах върху себе си телата на двамата мъртви войници в момента на взривяване на първата граната. Тя проби дупка в стената на съседната къща. Ударната вълна ме всмука и върху мен се посипаха отломъци. От нея се породи малка приливна вълна, която ме запрати срещу вътрешната стена, която се огъна от натиска, но не се откърти. Шрапнели от гранатите се врязаха в труповете, които използвах за прикритие, но някои заседнаха в бронирания ми шлифер.
Изблъсках двата трупа от себе си и побягнах към прясно образувалия се отвор между двете сгради под дъжда от изстрели, които пробиваха стените и образуваха капчици във водата. Един куршум ме удари право в рамото, но аз продължих да газя през водата възможно най-бързо. А когато другите гранати започнаха да избухват зад мен една след друга, се гмурнах и преминах през отвора в другата къща.
Продължих да газя бързо през водата, за да се отдалеча от експлозиите. Минах през някаква стая и в този миг чух, че колоните на къщата на Езичника започнаха да поддават. Щетите от гранатите, както и другите сериозни поражения започваха да оказват своя ефект върху старата постройка и градината на покрива заплашваше всеки миг да се стовари отгоре ми.
Добрах се до прозореца и погледнах навън. Стори ми се, че всички улици наоколо са в пламъци. Патрулният катер беше на едно ниво с мен, но местните жители го обстрелваха от много страни в яростен отпор. Докато гледах, видях как един от нагазилите до кръста войници бе повлечен надолу. Секунди след това от водата се подаде чудовищната паст със стоманени зъби на отвратително влечуго и отхапа парче от страничния борд на патрулния катер, заедно със застаналия на палубата войник.
Видях как уокърът продължи да обстрелва къщата, която току-що бях напуснал, с въртящия се скорометен релсотрон, помитайки от горе до долу всичко пред себе си. Краката му бяха дълги, тънки, но мощни и на техния фон бронираното туловище с формата на бъчва, в което се намираше вграденият в машината оператор, изглеждаше като кацнало върху кокили. Около туловището се движеха различните оръжейни системи. В главата беше поместено сложното сензорно покритие на мека.
Грохотът от сгромолясването на предната част на къщата би оглушил всеки, който няма слухови филтри. Най-напред под тежестта на пръстта от градината на покрива сградата се килна напред, надвисвайки над уокъра. Видях как различните уреди и жироскопи по краката му се опитаха да компенсират натиска, но в крайна сметка той поддаде и падна, затрупан от грамадата пръст. Това нямаше да го спре окончателно, но поне щеше да го забави.
Последва огромен взрив и аз полетях към другия край на стаята. Ударих се здраво в стената, образувайки пукнатина в нея и в бронята си. Започнах да се задушавам, главата ми бучеше, ушите ми пукаха, а стаята се оцвети в оранжево. Нагълтах още вода от реката и разбрах, че гледам през повърхността на водата към стая, обхваната от пламъци.
Извиках и нагълтах още вода, когато отгоре ми се стовари нещо тежко. С мъка се добрах до повърхността, като удрях многократно с остриетата нещото, което ме затискаше, въпреки че ми беше трудно да пробия кожата му.