Докато плюех мръсната вода, нагазил в нея до кръста, видях, че стаята беше опожарена от огнената експлозия, която ме беше запратила под водата, но всъщност само някои от ъглите горяха. Нещото, което се беше стоварило отгоре ми, се носеше покрай мен. Мина време, преди да разбера, че всъщност това беше тежко овъгленият обезглавен труп на един от кибералигаторите.
Изправих се, олюлявайки се. Извън къщата, водата беше покрита с пелена от огнени езици. Гледката беше абсурдно красива. Патрулната лодка не се виждаше. Предположих, че някой от алигаторите беше разкъсал резервоара на огнехвъргачката.
Последва нова експлозия, която ме запрати на пода на колене. Прозвуча ми като преносим лек бронебоен снаряд от клас „въздух-въздух“. Предположих, че някой беше свалил мека. Втурнах се навън от стаята, нетърпелив да се измъкна от силните експлозии.
Изстрелът ме уцели право в гърдите, като ме издигна във въздуха и ме запрати отново под водата. Не мисля, че беше пробил шлифера ми. Май беше от ловна пушка. Ама че глупаво от моя страна. Да се оставя да ме уцелят така. Нямах никакво извинение освен това, че от доста време не бях участвал в толкова напрегнато сражение.
Отново се изправих на крака. Стори ми се, че продължи цяла вечност, но всъщност аз се придвижвах по-бързо от всеки друг. Мастодонтът беше в ръката ми. Видях петдесетсантиметровия пламък от дулото на револвера, преди да осъзная, че мъжът с ловната пушка не беше от Мамините синчета.
Докато инцидентът с приятелския огън набираше скорост, времето забави своя ход и с помощта на свръхживите си рефлекси почти успях да проследя полета на куршума. Той удари мъжа в гърдите и проби неговата броня втора ръка. Сякаш цяла вечност пада във водата. Обаче не можах да го разпозная.
— Аз съм от вашите, глупако! — изкрещях на мъртвото тяло, като повече ме беше яд на самия мен, задето ме беше уцелил, въпреки че тъкмо бях получил няколко последователни сътресения.
Докато се отдалечавах, олюлявайки се на краката си, от трупа, успях да погледна в другата стая в дъното на коридора. Тя също беше широка, с висок таван и водата и там стигаше вече до колене. Трима души, очевидно местни жители, бяха наобиколили дребничък мъж, който стоеше с гръб към мен. Имаше тъмна коса и носеше бойна униформа с черна жилетка и черни панталони. Не за непосредствени военни действия, а по-скоро от онези милитъри облекла, които хората можеха да си купят и да носят като всекидневни, или поне някои хора.
Мъжът държеше ръцете събрани в длани над главата си, а в лицето му беше опряно дулото на карабина. От едната му страна стърчеше ловна пушка, а от другата — картечен пистолет, който беше по-стар и от мен самия. Инцидентът с приятелския огън преди малко беше отвлякъл вниманието на двамата мъже и жената, които държаха дребничкия мъж. Благодарение на оживените си рефлекси за нула време успях да се ориентирам в обстановката. Веднага разбрах какво щеше да последва, щом нисичкият мъж се размърда.
— Не! — изкрещях, опитвайки се да изтичам във водата, за да стигна до тях.
Със светкавична бързина, която едва успях да проследя — той беше бърз поне колкото мен, дребничкият мъж свали ръцете пред тялото си и видях как дулото на ловната пушка, която жената държеше пред него, падна във водата, последвано от ръката й, а после и предната част на лицето й се свлече. Отне ми миг-два, преди да осъзная, че дребничкият мъж вероятно притежаваше някакъв вид монофиламентно оръжие.
Той завъртя ръцете си навън от тялото, докато напомпаните мускули на краката ме издигнаха във въздуха и тогава направих втора сериозна грешка. Тежката нишка на монофиламентното оръжие разцепи черепа на мъжа с картечния пистолет и отнесе горната му половина. Това означаваше, че дребосъкът вече бе прехвърлил оръжието в дясната си ръка. Съответно, докато бях във въздуха, се подготвих да го ритна така, че кракът ми да се приземи в основата на гръбнака му. С достатъчна сила, надявах се, която да строши дори и подсилен скелет.
Обаче от левия си ръкав той извади компактен 10-милиметров глок. Произведе кратък изстрел и лицето на мъжа с ловната пушка изчезна.
Телата на трите жертви вече падаха встрани от дребничкия мъж и аз тъкмо се канех да го уцеля в основата на гръбнака, когато той се превъртя назад, без дори да сгъне крака в коленете. В следващия момент вече висеше във въздуха с главата надолу, а ботушът му летеше към лицето ми със страшна скорост.