Тя отново кимна.
Старите предразсъдъци спрямо бойните програми отново бяха проговорили в мен. И аз ги бях използвал — човек не може да научи абсолютно всичко — но въпреки това смятах, че най-добре беше да се научиш да се биеш както си трябва.
Пристигнахме във Фостъртън. Имаше най-вече редица от огромни, ръждясали шлепове по река Хъмбър, привързани един към друг в участък, който някога, преди да се вдигне нивото на водата, е бил част от Североизточен Линкълншир. Беше частно пристанище, в което кранове и товарни мекове разтоварваха всевъзможни плавателни съдове — от кораби с подводни криле до малки катери и реактивни шейни. Изглежда, че беше рай за трафиканти.
Езичника разговаряше със собствениците, потомци на три поколения, които по всяка вероятност живееха тук от столетия. Доколкото видях, притежаваха само киберприспособления, необходими за работата им тук, но нямаха монтирани по себе си оръжия. Не вярвам и някой от тях да беше служил в армията. Изпитах силна завист — едно задружно семейство на място, което наричаха свой дом. Но независимо от това, че нямаха оръжия, беше излишно да създаваме проблеми, понеже те явно успяваха добре да се справят както с мястото, така и с хората, които ползваха услугите им.
Очевидно Езичника и преди беше имал вземане-даване с тях, но сега не се радваха да го видят. Той се опитваше да намери някого, който да ни откара все едно къде, но собствениците на Фостъртън не сваляха погледите си от мястото, където си почивахме двамата с Мораг, облегнати на някакъв контейнер. Чудех се дали вече бяха разбрали. Дали бяха чули за наградите, обещани за залавянето ни?
— Кой е Хауърд Маджи? — изведнъж попита Мораг, изричайки името, което най-малко очаквах да чуя от нея.
— Откъде научи името? — попитах.
— Чувал ли си за НСС?
— Да — отвърнах.
Малко трудно би било да не зная, предвид онова, с което се бях занимавал цял живот.
— Част от информацията, която Посланик ми даде, свързва името ти с това на този Маджи.
— Как точно?
— Въведен си като негов познат. Мисля, че информацията е добавена от някого, който е извън Службата, но не знам кой точно — обясни тя.
Явно беше някой доста влиятелен, помислих аз.
— Хауърд беше един от отряда на Жребците…
— Жребците ли? — подсмихна се Мораг.
Понякога забравях, че имена, които за нас отекват с особена сила, може да прозвучат глуповато на непросветените.
— Отрядът на Специалните военновъздушни сили, в който служих — обясних, като се опитах да намекна, че не желаех да слушам злобни подмятания за прякора на подразделението. — Хауърд не беше военен, а журналист. Но след толкова години на бойното поле, се справяше не по-зле от нас и беше развил страст към тия неща.
— Харесвало му е да бъде войник? — попита тя с недоверие.
Позамислих се, преди да й отговоря.
— Не е толкова просто. Нито той, нито повечето от нас можеха да се отърсят от това усещане. Като мине доста време, човек така свиква, че то се превръща в нещо естествено…
— И започва да му харесва? — каза тя.
Обърнах се и я погледнах. Тя ме гледаше разтревожено.
— Притесняваш се да не съм някой психар ли? — рекох. — Наистина ли мислиш, че ми е доставяло удоволствие?
— Може и да не съм герой от войната, но разбирам достатъчно от психари — отвърна ми хладно Мораг.
— Сигурен съм, че е така — кимнах. За пореден път не можех да се отърся от усещането, че й дължа извинение за нещата, в които я забърках. — Виж, Мораг, колкото и да е гадно и тук, и в Дънди, нищо не може да се сравнява с бойното поле. Знам, че ще ти прозвучи снизходително, но докато не ти дойде до главата, не можеш да разбереш какво изпитваме ние. Не знам дали съм откачен — просто се опитвам да се справям с нещата едно по едно — но не трябва да се страхуваш от мен.
Тя ми се усмихна и ме прегърна.
— Знам — прошепна в ухото ми.
Не знаех какво да направя. Не отвърнах на прегръдката й. Тя почувства, че се стегнах, и ме пусна.
— Обаче този Маджи, той е имал избор дали да бъде там, нали? — продължи тя, сякаш нищо не се беше случило.
— Да, предполагам. Но той беше от добрите.
— Кой? — обади се Езичника, който се беше върнал при нас.
— Някакъв напредък? — попитах.
Той вдигна рамене.
— Зависи как го разбираш. Можем да се качим на реактивна шейна и да отидем в Русия.