Изведнъж станах още по-мнителен. Моят съзаклятник във войнишкия бунт, който беше избавил нас двамата и другите войници от специалните части и разузнаването, беше изчезнал малко след завладяването на Земята. Всички опити да бъде открито местонахождението на Мадж претърпяха неуспех. Последния път, когато се чухме, ми каза, че се опитва да открие Грегър Макдоналд, още едно изчезване, в което Ролистън имаше пръст.
Аз обаче не се отказвах.
— Кажи ми какво знаеш.
Защото Ролистън много добре знаеше: бях сигурен, че е сторил нещо на Мадж. Той знаеше и какво се е случило с Грегър, той знаеше всичко и беше наясно, че и аз знам това. Щеше да ме подлъже, за да ме принуди да направя онова, което е изгодно за него. Изведнъж престана да се усмихва. Смени темата, а през това време вратата на кабинката се отвори.
— Да говорим по същество, сержант. Активирахме те отново. Връщаш се на работа срещу редовно заплащане, а ако успееш да засечеш ИК и да доведеш нещата до успешен завършек, ще ти дам премия, достатъчна да покрие зависимостта ти за една седмица.
Излязох от кабинката, оглеждайки се в двете посоки, като почти бях сигурен, че редник Джоузефин Бран ме причаква отвън, но коридорът беше празен.
— Мислех, че това за ИК е пълна измишльотина — извиках. — Не съм вярвал, че Те са в състояние да устоят на нашите защитни системи, камо ли на системите на Земята.
— Не разбираш ли защо имаме интерес хората да мислят така? — попита Ролистън с известно снизхождение в гласа.
Самият аз малко се притеснявах от мисълта, че Те биха могли да инфилтрират Земята. Никак не ми се щеше да се окажа въвлечен повторно в същата война, само че без заплащане и по улиците на Дънди. Върху вътрешния ми екран се появи текстови/картинен файл.
— Тук се съдържа онова, което ни е известно към момента. Дръж ме в течение. А, да, и още нещо — каза майорът и се усмихна.
Запазих мълчание.
А после добави, преди ликът му да изчезне от екрана:
— Ще те отключим, но ти задръж ключалките. Пак ще ти потрябват, след като всичко приключи. Оръжията можеш да вземеш от сейфа.
Долових едва чуто изщракване в кокалчетата и рамото. Усмихнах се, погледнах надолу и обелих ключалките от кожата, сякаш бяха корички на рана. От тънките процепи зад всяко от кокалчетата на двата юмрука се подадоха бавно четири остри като бръсначи двайсетина сантиметрови керамични остриета, след което по мислена команда от мен се прибраха обратно.
Пресегнах се към рамото и отворих прикрития с велкро панел върху бронирания шлифер. Без да издаде звук, монтираният самостоятелен лазер се показа навън и пробяга през огневото поле. Върху вътрешния екран се появи малък участък, който показваше какво вижда оръжието, като наслагваше върху изображението двете перпендикулярни линии на мерника, които се пресичаха в мястото на попадение на евентуалната цел.
Запалих цигара. Бях отлагал удоволствието до последно, защото се страхувах, че няма да ми отпуснат чак такава свобода. Поех дълбоко дима, задържах го, пресегнах се назад към ограничителя, който бяха включили към централната ми нервна система, за да блокира силните емоции. Той остана в ръката ми и изведнъж се усетих отново жив. Светът край мен забави ход, докато аз на свой ред ускорих своя, като бръснач, който разрязва лепкавата разтеглена действителност.
Минах покрай клетката на Хеймиш, но него го нямаше. Стъпих отвън върху грубите дъски на импровизирания подиум, по протежението на нефтените платформи. Изпуших цигарата и я изхвърлих върху стърчащата част от конструкцията. Лазерът върху рамото ми се разгърна и я проследи. Чу се тътен от експлозията на свръхнагорещения въздух и в същия миг рубиненочервената искра възпламени корозиралия оранжевеещ метал на прастарата нефтена платформа. Недопушената ми цигара се стопи в небитието.
2.
Дънди
Отправих се към жилището си в един от разположените нагъсто пластмасови кубове и се запровирах из лабиринта от железа и съборетини. Междувременно, докато изкачвах стълбите, набрах кода за отключване на входната врата. Влязох вътре и се огледах, като се опитвах да се сетя къде бях оставил сейфа с военните принадлежности. След малко, сред купчина мръсни дрехи и много стари книги от истинска хартия, успях да изровя кутията, която уж бе направена от смес от свръхплътни непробиваеми пластмаси. Натиснах бутона на ключалката и чух щракване от отварянето на сейфа.