И двамата с Мораг зяпнахме от почуда. Русия беше необятно и много опасно царство на престъпността, което контролираше по-голямата част от черния пазар в Северна Европа. Така че не беше странно, че Русия е една от възможните дестинации, защото именно руснаците, също както помощник-капитана, който Маклайн ни беше уредил, контролираха нелегалния превоз на всичко — от хора до тежко селскостопанско оборудване и дрога, произведена в холандските фабрики.
— Какво предлагаш? — попитах.
— Парите са всичко в Русия. Можем да си платим да не ни закачат и да довършим започнатото по отношение на програмата „Бог“. А междувременно ти ще гарантираш сигурността ни в реалния свят — каза той и се отпусна тежко върху тоягата си.
Едва сега забелязах, че на гърба си носеше лазерна пушка в калъф, а на кръста — по-малко оръжие. Вероятно ги беше грабнал набързо, докато Мамините синчета нападаха къщата му.
— Защо ме питаш за Мадж? — обърнах се пак към Мораг.
— Кой, онзи журналист ли? — попита Езичника.
— И ти ли си чувал за него? — обърнах се отново към застаряващия хакер.
— Ами да. Той разду оная история, дето искаха да изхвърлят в Космоса кораб с ветерани. А ти познаваш ли го?
Аз кимнах. Мораг отново ме гледаше.
— Те са служили заедно — обясни тя на Езичника.
— Наистина ли? Свестен тип — отбеляза той. Историята на Мадж вероятно беше помогнала на много ветерани от специалните сили да не умрат като кучета. — Чакай малко. — Досетих се какво щеше да каже. — А ти си Войникът X — добави той. — Водачът на бунта, нали?
Аз въздъхнах.
— Какви ги приказва? — недоумяваше Мораг.
— Малко след като се уволних — поде Езичника, — правителството си даде сметка, че не може да поеме риска да остави на улицата толкова много бивши войници от специалните части, понеже дори и с отнети киберприспособления, те пак представляват опасност.
— А освен това — добавих — онези, на които им бяха махнали приспособленията, бяха наемани и отново екипирани от корпорациите, престъпните групировки или от разни наемници, че дори и от по-добре платените улични банди.
Езичника кимна и продължи вместо мен.
— Така че ветераните представляваха огромен риск за сигурността. И в този момент някакъв бляскав гений откри вратичка в законодателството, която твърдеше, че правителството не носи отговорност, ако на тези ветерани им се случи нещо в открития Космос.
Мораг погледна ужасено.
— Искаш да кажеш, че са се канели просто така да запратят хората в Космоса?
Аз кимнах.
— Е, той е бил един от тях — каза Езичника и ме посочи.
Тогава започнах тихичко да им разказвам, понеже никога не съм обичал тази история.
— Повечето от корабите, с които превозват войниците, са бивши търговски кораби. Трюмовете им са пригодени като модули, които могат много лесно да се отделят от основния корпус. Просто трябваше да отворят шлюзовете и с нас беше свършено.
— След като сте се сражавали заради нас? — възмути се Мораг.
— Да — казах и се учудих, че вече не изпитвах ярост от предателството, което бяха извършили спрямо нас, а само тъга.
— Обаче те не успяха да ви изстрелят в Космоса? — подсказа ми Мораг.
— О, опитаха се — отвърнах.
Езичника се усмихваше.
— Проблемът е, че се опитали да убият някои доста способни хора. Обаче нашият Войник X и още няколко души оказали съпротива и успели да превземат управлението на транспортния кораб.
— И да убият някои други — добавих аз.
— Но защо Войникът X? — не разбираше Мораг.
— Така се обръщат във Военния съд към войниците от специалните сили, за да запазят самоличността им от съображения за сигурност — обясних й аз.
— Искаш да кажеш, че са осъдили виновните за случилото се? — попита тя, вече малко поуспокоена.
— Не.
— Значи, Военният съд е осъдил теб? — каза тя и не можеше да повярва. Аз кимнах. — Но защо?
— Защото юридически погледнато, ние бяхме нарушили закона. Аз бях водач на бунт и бях извършил убийство. Признаха ме за виновен и щяха да ме разстрелят, ако Мадж не беше участвал заедно с мен в бунта. Той използва връзките си, за да стане историята публично достояние.
— Голям скандал се вдигна — обади се Езичника. — Обществеността нададе страхотен вой.
Повдигнах рамене.