Това стана преди десет години. Но само след три години те отново се появиха. Само че този път начело на коалиция от престъпници, които се подвизаваха по моретата, и ветерани, събрани от различни национални военноморски и специални части на морски пехотинци. Тук влизаха представители на британските специални части на морските пехотинци, на американските Тюлени, на италианските морски пехотинци на Сан Марко, на американските специални отряди за морски операции и на руските морски Спецназ. Те превзеха онова, което беше останало от Ню Йорк, като изтикаха вилнеещите там банди и подивели племена, които се бяха заселили там след евакуирането на жителите на града поради рязкото покачване на нивото на Атлантическия океан. Укрепиха частично потопения град и го превърнаха в смъртоносен лабиринтоподобен капан за всеки, който се опиташе да влезе в него без тяхно позволение. Под управлението на Балор Ню Йорк се превърна в свободно пристанище, средище на пирати, контрабандисти и на всевъзможни престъпни начинания.
Американското правителство се беше опитало на няколко пъти, без особен ентусиазъм, да отвоюва града, но накрая се отказа, понеже разбра, че това създава повече главоболия, отколкото си струваше. Пак злите езици разправяха, че американските власти се бяха спазарили с Балор. Те щяха да отклоняват всички кораби, които можеха да контролират, а да плащат, като всички останали, на Балор за протекцията на онези рейсове, чийто курс не можеха да променят, докато накрая се научиха да търпят самопровъзгласилото се пиратско царство в Ню Йорк.
Виждате ли сега какъв беше проблемът, когато ставаше дума за Балор: всичко, свързано с личността му, почиваше на митове и единственото, което хората действително знаеха за него, бяха слухове. Да не говорим, че имаше един, от който ме побиваха тръпки, и той беше, че Балор и Сивата дама някога били любовници. Не знам защо лично мен това ме смущаваше повече от всичките гадости, цялата му откаченост и способността му да плаши правителства.
— Ти виждал ли си го? — попитах Езичника.
— Кого? Балор ли? Не. А ти? — отвърна той, но продължаваше да ми изглежда умърлушен.
— Веднъж. Мисля, че това беше последната му мисия в армията. А пък аз за първи път отивах на Сириус. Направи ми впечатление, че някои доста корави мъже и жени се отдръпваха от пътя му, като го видеха.
За миг се замислих за чудовището с ръст около два метра и половина, което бях видял, когато слизахме от транспортния кораб. Още ме побиваха тръпки при тази мисъл. Погледнах напрегнатото лице на Мораг. Не мисля, че двамата бивши войници от специалните части, които я придружаваха, правеха достатъчно, за да я успокоят.
— Но какво от това — излязох от унеса си аз. — Ние няма да имаме лично вземане-даване с Балор. Ще си траем, ще намерим Мадж, а после ще решим какво да правим.
— Не ми харесва тая работа — рече Езичника. — Мораг, ти какво мислиш?
Мораг беше учудена, че някой изобщо се интересува от мнението й. Затова помисли малко, преди да каже:
— Смятам, че компютърната програма е най-важна.
— Кое, онова с бог ли? Шегуваш се, нали? — изненадах се аз.
— Според теб този Мадж може ли да ни помогне? — настоя тя.
— За какво? Да откриете Бог ли? Не бих казал — започвах да губя интерес към подобен разговор.
— В такъв случай може би трябва да отидем в Русия — каза тя, но не ми прозвуча сигурна в думите си.
— Вижте, правете каквото искате. Аз мога и самичък да стигна до Ню Йорк и да намеря Мадж. Не ми трябвате. Освен това, струва ми се, че Ню Йорк е единственото място на света, където на Ролистън ще му бъде доста трудно да ме убие — избълвах аз.
Бях вбесен, макар че и аз не знаех от какво. Мораг отмести погледа си и настана неловко мълчание.
— Аз отивам с Джейкъб — изведнъж се обади тя.
Езичника погледна първо единия, после другия. Виждаше се, че не е щастлив от решението й, но накрая каза:
— Значи, в такъв случай всички отиваме в Ню Йорк.
Веднага щом наближихме зоната за кацане, стана напечено. Чувах китарното соло на Бък, придружавано от почти нестихващия вой на шестте миниоръдия на тежковъоръжения хеликоптер. Когато слуховите ми филтри се задействаха, този звук ми се стори учудващо успокоителен, понеже те изрязваха най-лошата част от шума, и аз виждах на екрана проследяващият лъч да проучва въздуха с досада.