— Ривид — извиках тихичко.
— Кажи, приятел — увеличеният звук на гласа му избоботи.
Мораг се сепна.
— Минахме ли Фарьорските острови? — попитах.
— Да, там презаредихме, но не останахме много дълго. Ти май беше доста уморен.
Дори и през евтините руски високоговорители гласът му ми се стори отнесен.
Мораг се събуди, а очите й бяха мътни.
— А всичко наред ли е? — попитах Ривид.
— Не съм сигурен — отвърна той.
— Какво стана? — попита сънената Мораг.
— Опитвам се да проследя нещо, някакъв силен сигнал на около двайсетина морски мили от нас в северна посока. Засякох го преди известно време, но не ми се стори нещо важно, обаче сега смени курса си и се опитва да ни настигне.
— А ще успее ли? — казах.
— Не, източникът е много голям и много бавен.
— Мораг, можеш ли да се свържеш с Езичника и да му кажеш, че имаме нужда от него?
После се обърнах отново към Ривид.
— А какво може да е?
— Не съм сигурен. — Не беше останала и следа от предишната му безгрижност. Долавях в гласа му единствено напрегната съсредоточеност. — Сигналът е с доста смущения. Или се опитват да го заглушат, или това нещо е снабдено с макар и не толкова добра технология за незабележимо придвижване.
Това, което чувах, никак не ми харесваше. Започваше да ми звучи твърде военно.
— А можеш ли…
— Обстрелват ни! Готови за маневри! — прокънтя металическият писък.
В този момент се наклонихме така рязко, че можех да се закълна, че докоснахме повърхността на Атлантическия океан. Чух воя на следящите системи, докато се мъчеха да отворят люковете на оръжейните гнезда.
— Можем ли да помогнем? — изкрещях на Ривид.
— Езичник, опитват се да блокират системите ми. Имам нужда от теб, обади се! — извика Ривид.
Езичника беше все още потънал в транса си. Обърнах се към Мораг, за да разбера защо не беше успяла да се свърже с него.
— Няма страшно. Той знае и вече работи по въпроса. Аз ще помогна — каза тя, предугадила въпроса ми.
Изведнъж преградите в трюма се задействаха. Видях, че бяха покрити с някакъв вид тънък екран, на който се появиха множество изображения от различните камери на повърхността на шейната, както и от датчиците. От север към нас летяха две ракети. Не съм сигурен, че гледката на нападението се отразяваше добре на обзелото ме чувство за безпомощност.
— Искаш ли да се включа към оръжията? — надвиках рева на моторите на шейната, когато отново рязко се наклонихме напред.
Последва тирада на руски, която достигна до мен като поредица от ужасно изкривени звуци. Гледах как снопове твърда червена светлина от лазерните системи за противоракетна отбрана на шейната разполовяват небето. Картината ми заприлича на почти непрекъсната решетка от светлинни лъчи, през която ракетите се впуснаха в поредица от защитни маневри, за да избегнат лазера.
Знаех, че Езичника и Мораг ще се опитат да отблъснат всякакви опити за нападение с електронно оръжие, като в същото време блокират или овладеят ракетите. Едната вече летеше нагоре. На екраните около мен всичко стана оранжево. Ударната вълна блъсна шейната и аз извиках, защото мразех нищо да не зависи от мен. Беше най-обикновена бойна глава, но с доста големи размери. Помислих, че шейната ще се преобърне. Вместо това тя се завъртя върху бурния океан, като подскачащо по повърхността камъче, хвърлено от някое дете. Все още не можех да разбера как Ривид успя да я овладее. Въпреки че забелязах, че беше напълнил катетъра веднага след това. Разбирах много добре какво му е.
— Да ви го начукам! Мамка му! — изкрещя металическият глас на Ривид.
Докато още се въртяхме, забелязах, че беше изстрелял няколко ракети клас „земя-земя“. Знаех, че ще се свърже с Езичника, който щеше да им осигури електронно прикритие и да блокира невидимите вражески предохранителни мерки, така че ракетите на Ривид да могат в крайна сметка да ги ударят.
Обаче втората ракета, която бяха изстреляли по нас, беше наистина сериозен проблем. Дори и Ривид да успееше да я свали с помощта на лазера или на другите хитрини, които в момента прилагаше, тя вече беше твърде близо до нас и сигурно все пак щеше да ни унищожи.
— Излетяха три, не, четири машини. Доколкото виждам, са хеликоптери. Здраво са ни погнали — каза Ривид.
Не разбирах защо се притеснява за това в момента. Със сигурност ракетата беше по-належащият ни проблем. Виждах на екраните на стената как тя се приближава към нас, а четирите хеликоптера видях върху екрана на сензорния дисплей. Съдейки по скоростта им, не използваха перките, а само реактивните двигатели.