И там, горе, спря.
— Това ли е планът ти? — изкрещях.
— И бездруго действаме без план — успя да отвърне Ривид, понеже в същия момент първият хеликоптер изникна от ъгъла на Пето Авеню, на около шейсетина метра над главите ни.
Чувах приглушения тътен на откосите на релсотрона по бронирания корпус на шейната. Най-напред се появиха две, а после и трето предупреждение, че ракетите ни са блокирани.
— Какво става? — извика Мораг, когато тя и Езичника, който изглеждаше много разтревожен, излязоха от транса си.
Чух как няколкото изстрела със свръхзвукова скорост преминаха в постоянен тътен, който филтрите ми свеждаха до поносими нива, понеже Ривид също беше започнал да стреля с релсотрона на шейната. Усетих, чух и видях на екрана как Ривид изстреля една ракета „земя-въздух“, докато около нас непрекъснато избухваха ракети, а една от тях най-накрая ни уцели. Ударът ни натисна обратно в креслата, за които бяхме привързани, а шейната подскочи назад от неговата сила и се удари в един бетонен стълб.
Главата ми бучеше и успях само да видя как хеликоптерът, който ни беше ударил, изчезна обратно зад ъгъла на Пето Авеню, последван от ракетата „земя-въздух“. Взривът отнесе страничната част на сградата на ъгъла, а избухналият в пламъци хеликоптер падна във водата.
— Така му се пада! — извиках.
Мораг ме погледна ужасено.
Езичника погледна към нея и извика към Ривид:
— Колко още ракети „земя-въздух“ останаха?
— Тази беше последната. — Обаче имаше още два хеликоптера. — Все пак не беше лошо, нали? Шейна срещу хеликоптер, а?
— Много добре — рекох.
Погледнах образите от радара върху екрана на страничната стена. Двата хеликоптера кръжаха около нас, като използваха околните сгради за прикритие. Предполагам, че проявяваха по-голяма бдителност, след като Ривид беше свалил вече третия. Усмихнах се, понеже видях, че срещу нас се намираше сериозно пострадалата, но все още гордо изправена и все така внушителна Емпайър Стейт Билдинг. А после и мостовете в двете посоки. Те пресичаха като мрежа Манхатън, свързвайки най-здравите в архитектурно отношение сгради над каналите. От двете страни на Пето Авеню към нас летяха малки бързи хеликоптери. Това сигурно бяха хората на Балор. Позната ми беше тактиката им: предпочитаха да се бият в потопените във водата лабиринти от гъсто разположени улички.
Детекторите за движение изпратиха предупреждения за голямо оживление в непосредствена близост до нас от всички страни: от околните сгради, от мостовете и дори от водата. Вероятно местните жители бяха толкова ядосани на пилотите на хеликоптерите, колкото и на нас. Единственото нещо в наша полза беше, че те бяха Мамини синчета, в противен случай щяха да се трепят от сутрин до вечер по моретата на Проксима на Барни.
След това се случи нещо прекрасно. Първият хеликоптер изникна от ниските части на 35-та улица в северна посока. Светнаха предупрежденията за блокиране на ракетите и върху корпуса на шейната отекна звукът от откосите на релсотрона. От покрива на сградата, която се намираше на ъгъла на Пето Авеню и 35-та улица, видях как някой хвърли нещо. Докато падаше надолу, то се разтвори като чашката на цвете и стана още по-голямо. Мина известно време, преди мозъкът ми да проумее какво беше всъщност, понеже и той като мен самия беше изненадан от избрания нискотехнологичен прийом. Всичко се случваше много бавно — но в крайна сметка мрежата от много здрава стомана се разгъна и кацна върху перките на хеликоптера и ги оплете. Машината повися във въздуха известно време. Видях как пилотът се опита да изключи перките и да премине на реактивна тяга, но остриетата на мрежата останаха здраво впримчени. Хеликоптерът започна да пада, като се удряше в сградите, повличайки след себе си водопад от отломки, преди да изчезне във водата отдолу.
А после станах свидетел на едно от най-откачените неща в живота ми. Последният хеликоптер се прокрадна като хищник, с наведена надолу предница, кажи-речи, на нивото на шейсетия етаж на Емпайър Стейт Билдинг. След което видях как на екрана се появиха едно след друго две предупреждения за блокиране на ракетите. Сега летеше над Пето Авеню. Ривид беше уловил случващото се на една от външните камери на шейната и беше увеличил образа, за да виждаме ясно. Някакъв взрив изби бронираното стъкло и оттам се появи нечия фигура, на около шейсетина етажа над земята и петдесет и пет над нивото на водата. Тримата гледахме онемели от ужас.