Фигурата взе набързо двайсетината метра до хеликоптера и го сграбчи за корпуса. Ривид показа тялото в едър план. Нямаше човешки вид, но аз веднага познах чудовището, увиснало отстрани на летателната машина. Видях и ужасения вид на пилота. Виждах съвсем ясно как ноктите на чудовището се бяха впили в бронята на хеликоптера, сграбчили своята плячка. Балор се облегна назад. В свободната си ръка държеше някакво сгъваемо копие. Видях как го заби през бронята в пилотската кабина. Пилотът извика. Балор извади обратно копието през дупката. Хеликоптерът се заклати бясно и започна да кръжи, докато падаше към източната страна на Пето Авеню, далече от отчупената горна част на Емпайър Стейт Билдинг.
Ние още гледахме, когато Балор пусна хеликоптера и падна, а после се гмурна под водата. Болезнено бавно, хеликоптерът сякаш пресече Пето Авеню и се блъсна в сградата отсреща, превръщайки се в купчина непотребно желязо, преди да потъне във водата, с прекършени и изпочупени перки. И именно тогава си помислих, че Балор е нещо повече от киборг със страховита външност.
— Ъ, момчета — каза Мораг.
Погледнах екраните над нас. От всички страни към нас прииждаха фигури. Следваха някаква тактика и плътно ни обграждаха.
— Е, сега вече можете да излезете — каза Ривид.
Имаше ли наистина в гласа му неприязън, или на мен така ми се стори?
14.
Ню Йорк
Ривид беше изпълнил своята част от уговорката. Сега трябваше ние да си сърбаме попарата. Изкараха ни от шейната, проснаха ни на колене, претърсиха ни и прибраха оръжията ни. Накрая ни заповядаха да легнем по очи на разбития стар бетон и тогава видяхме, че нашите охранители имаха плавателни ципи между пръстите на краката си.
— Донесете ми главите им и ги набийте на колове при другите — каза нечий невъзможно дебел, нечовешки глас.
Въздъхнах с облекчение, когато разбрах, че всъщност Балор имаше предвид пилотите на хеликоптерите, не нас. Малко след това чух как шейната на Ривид потегля. Зарадвах се. Ривид беше свестен и най-вероятно се беше разбрал нещичко с тях.
— Ами тия? — попита нечий женски глас, който беше свикнал да раздава заповеди.
Акцентът беше американски. Отначало ръмженето, което последва в отговор, ми се стори доста изнервящо, но после разбрах, че всъщност това беше звукът, който Балор издаваше, докато мисли.
— Покажете ми момичето — каза той.
Чух как издърпаха Мораг, за да я огледа Балор.
— Не я закачайте — успях да извикам, преди да ме изритат в ребрата.
— Млъквай! — изсъска ми Езичника.
— Вдигнете ги — заповяда Балор.
Изправиха ни на крака. Балор стърчеше над мен със своя ръст от близо два метра и половина, но имаше костеливо лице и несъразмерно голяма, дори и за огромната му глава, уста. Усмивката му разкриваше редици от остри като на акула зъби. Ръстът му съответстваше на мускулестото тяло, макар че колкото и як да изглеждаше, на мен ми се струваше по-скоро жилав. Кожата му беше синя, с припокриващи се люспи в черно и зелено, едновременно като на влечуго и риба. Знаех, че бронираната му кожа и укрепеният скелет бяха направени така, че да понасят смазващото тегло на леденостудените дълбини на океаните на Проксима. Целият беше мокър, понеже току-що беше излязъл след гмуркането, и единственото облекло по него бяха стари военни панталони с изрязани крачоли. Сплъстената му коса сякаш беше сплетена от тъмни водорасли, но според мен това бяха по-скоро датчици за ехолокатора. Огромните му силни ръце с дълги пръсти завършваха с остри, зловещи нокти. Той носеше сгъваемото копие с дълго острие, с което беше пронизал пилота на хеликоптера и което в момента не надвишаваше по размери малък цилиндър от някаква свръхздрава метална сплав от Пояса. Към крака си беше привързал водолазен нож, който изглеждаше много практичен, а на кръста му висеше пушка „Бенели“, 12. калибър. Такова оръжие, поради размерите на пълнителя, можеха да носят само войниците с екзоскелет и най-големите киборги.