— Стига вече глупости. Нека да го обсъдим, да сключим сделка. Ти си търговец. Този цирк е еднакво обиден за всички ни — каза Езичника, при това доста красноречиво, помислих си.
Рану беше успял вече веднъж яко да ме пребие. Не ми се щеше да го направи отново, особено пък пред очите на няколко хиляди пирати. Не смятам, че егото ми беше твърде голямо, но тези неща се разчуваха и предпочитах да си умра, без да ми се налага да понасям подигравките на всеки ветеран, когото щях да срещам до края на живота си, заради това, че някой ме беше пребил публично. Може би Балор имаше причина да иска да ме унижи. Странно обаче. Аз и без това вече се чувствах доста унизен.
— Не, това, което ни обижда, е, че всичко се свежда до търговията — отвърна Балор, при което единственото му око се завъртя по доста неприятен начин. — Аз не съм ви някакъв шибан търговец, а вие очевидно не трябва да забравяте, че все още сте живи.
— Малко уиски и нощ в компанията на красива жена — ето кое ми напомня, че съм жив — казах с известно покорство в гласа.
Балор се обърна. Отначало бавно, просто ме оглеждаше, докато не реши, че ми е причинил достатъчно неудобство.
— Ти си жертва — каза накрая.
Замислих се над думите му. Трябва да призная, че имаше известна доза истина в това, което каза.
— Ти сам си причиняваш тези неща — продължи той.
За това, последното, не бях толкова сигурен. Не аз бях предизвикал последните събития. Имахме си работа с влиятелни хора и институции, над които нямахме никаква власт.
— Ако се държиш като мекотело, всички ще се отнасят така с теб.
По дяволите. Тръгнах към масата, като очаквах някои от хората му да скочат срещу мен, в случай че стана опасен. Никой не помръдна. Това ме притесни още повече.
— Разбирам какво ми казваш — продължих. — Затова най-добре да те убия и да се махна оттук.
Едва по-късно разбрах, че в онази пауза Балор е обмислял дали той да не ме убие точно там, в онзи миг. Балор се изправи. Аз отстъпих назад. Тогава той се покатери върху масата, преобръщайки чиниите с храна и чашите с вино. Аз отстъпих още една крачка.
— Заплахите и изпускането на нервите не могат да заместят доблестта — каза той.
Погледнах към Реб в момента, в който Балор тръгна към Рану. Бившият гуркха го гледаше спокойно.
— Не съм страхливец — извиках.
По принцип не поемам ненужни рискове, но знаех какво да правя, когато почувствам да ме обзема страх, а в крайна сметка в момента точно това изпитвах. Балор посочи Рану с пръст.
— Всичко знам. Знам, че ти си Войникът X, Реб ми разказа какво си направил на „Санта Мария“.
Той стигна до мястото, където седеше Рану. Видях как Рану леко помръдна, готов да реагира, ако се наложи.
— Тогава направи изключение заради мен, по дяволите — извиках зад гърба на Балор.
— И защо да го правя? — Балор се обърна отново към мен.
— Хората тук са предимно ветерани, нали? — попита Езичника и посочи множеството, събрало се на Таймс Скуеър. — От специалните части?
Балор кимна.
— Не мога да повярвам, че след толкова години насилие тези хора ще се впечатлят от това евтино зрелище.
И имаше право: за тези, които са се изправяли лице в лице с Берсерк, двама души, които се пребиват до смърт, щяха да представляват доста постно зрелище, особено за онези, които притежават техните умения.
— Става дума за вземане на решение — съобщи Балор и на лицето му отново се появи акулската усмивка. — Защо дойдохте?
Погледнах Рану, но нищо не казах. Балор проследи погледа ми, след което се обърна към мен.
— Нали знаеш, че преди много години щяха да те екзекутират за това, че обсъждаш политически въпроси в тесен кръг. Едно време се е изисквал кураж, за да изкажеш убежденията си пред цялото племе, ако ли не — обявявали са те за долен човек — каза той.
Започна да ми писва от неговите глупости.
— Значи, аз съм долен човек — рекох.
— А пък ти криеш нещо — обади се Мораг.
Погледнах към нея и видях, че сочи Балор. Изглеждаше уплашена, но и гневна. Езичника и другият хакер поглеждаха ту нея, ту Балор. Какво се беше случило? Да не би пък тя да му беше изпратила съобщение? За втори път намекваше, че Балор има причина да премълчава нещо.