— Навит ли си на подобна тъпотия? — попитах Рану. — Слушал съм за теб — не си от пъзливите.
— Дошъл съм да прибера чипа и вас тримата. Не ми пука в какво състояние ще се намират, интересуват ме само заповедите — продължи Рану.
Говореше английски добре — тихо и равно, с едва доловим акцент.
— В момента това ми изглежда най-безболезненият начин да изпълня мисията си.
Повдигна рамене. В гласа му нямаше и следа от колебание, че може да ме надвие.
— За Ролистън ли работиш? — попита Езичника.
Рану не отговори. Тогава Езичника вдигна поглед към Балор.
— Ами ти, нали си служил в Специалните части на морските пехотинци, значи, знаеш що за човек е той. По неговата свирка ли ще играеш?
Балор се върна при Мораг и застана прав върху масата над паметовия чип, в който се намираше Посланик.
— Затова се нуждаем от нещо, което да ни помогне да вземем решение.
Посочи към мен.
— Знам, че навремето си бил воин.
Поклатих глава. Воинска доблест, глупости. Чух, че Езичника изръмжа зад гърба ми.
— Известно ми е какво си направил за бойните си другари. Знам, че невинаги си бил долен човек, червей…
— По дяволите, опитвах се да оцелея. Умирах от страх — отвърнах, с което не си облекчавах особено положението.
— А пък аз съм работил с Ролистън на Проксима. Той не е страхливец, но знам що за човек е.
— Тогава дай ни чипа и ни пусни да си вървим — казах.
— Да, но също така знам какво има в този чип — продължи Балор.
Отново ме присви стомахът. Без да поглеждам, усетих как Езичника зад мен се стегна. Изведнъж забелязах изражението по лицата на хората на Балор. Едва удържаха гнева си.
— Виждаш ли — започна Балор, като скочи от масата, — някой може да реши, че си предал човешкия род.
Застана до мен и зашепна в ухото ми. Усетих мириса на море, но ми стана неприятно.
— Няма да им стана роб, но няма и да бъда Техен приятел.
Усетих дъха му, който вонеше на месо. Обърнах се и го погледнах.
— Мислиш, че ние сме предатели? Че сме изменници? Мислиш ли, че аз не съм преживял същото като теб по време на войната? Мислиш ли, че Те са дошли и са ни почерпили с чай и сладкиши? — попитах аз.
— Помисли малко, Балор. Какво може да те накара да сключиш сделка с Тях? — намеси се Езичника.
Балор не сваляше поглед от мен. Защо гледа мен? Нямах отговор.
— Нищо — изръмжа Балор.
Беше ми писнало. Балор вероятно смяташе, че ще проявя доблест, ако реша, че изобщо не ми пука.
— Върви на майната си — извиках. — Ние…
Но не успях да довърша, защото той ме сграбчи за врата. Видях, че се размърда, и се опитах да избягам, но той беше изненадващо бърз. Успя да ме хване и ме вдигна на около метър и половина от земята. На екрана това сигурно ще изглежда добре, много страховито и въпреки че подкожната ми броня се втвърди, аз все още можех да дишам, но дори и да беше смазал трахеята ми, пак разполагах с известно количество остатъчен въздух.
В този момент инстинктът за самосъхранение надви страха. Извадих ноктите си и започнах да му нанасям удари с осемте остриета. Изпаднах в паника в момента, в който разбрах, че те се плъзгат покрай бронята и изкуствените приспособления, създадени да издържат на невероятното налягане на океанските дълбини. Полетях през полуовалния балкон и се търкулнах в локвата от насъбрала се дъждовна вода и се спрях от удара в ниската стена. Понечих да се изправя, но някой стъпи върху гърдите ми и ме просна обратно на земята с огромна сила. Вдигнах очи. Балор изглеждаше разгневен, ужасно разгневен.
— Да не си посмял — избоботи, а гласът му прогърмя, сякаш две планини се сблъскаха, — да проявяваш неуважение към мен в дома ми.
Преглътнах яда си и не му отвърнах. Зад него Мораг гледаше към мен и в очите й видях страх. От дясната ми страна стоеше Езичника, по всяка вероятност примирил се с това, че не можехме нищо да направим.
— Чуй ме — изскърцах със зъби. — Ние не сме предатели, по дяволите, и ми се струва, че ти много добре го знаеш. Има и нещо друго, а ти си достатъчно умен и много добре ме разбираш. Но ако единственият начин да си тръгна оттук с чипа и с моите хора е да се бия с него — казах и погледнах към Рану, — ще се включа в тъпата ти игричка, мамка му.
Балор ме погледна и кимна, а след това махна крака си от гърдите ми.