— Определено изглеждаш по-добре, отколкото преди два дни — рече Езичника.
„Не може да бъде“, помислих си аз.
— Добре ли си? — попита Мораг.
Изгледах я по-дълго от обичайното, преди да кимна утвърдително. Тя се усмихна.
— Ама какво ви става бе, хора? — обадих се аз. — Няма ли да ми дадете пистолет, да го застрелям? — добавих, посочвайки с глава Рану.
— Няма да ти се наложи — отвърна Езичника.
— Той е на наша страна — обясни Мораг.
Замислих се над думите й.
— Така ли?
— Да, вече го обсъдихме — каза Езичника.
Не вярвах на ушите си.
— Страхотно. Значи, му вярвате? А знаете ли какъв е той?
— Татуировката ли имаш предвид? — попита Езичника.
Кимнах.
— Никога не съм бил туги — обади се Рану от съседното легло.
Обърнах се към него. Усетих острота в гласа му. Беше произнесъл „туги“ с отвращение.
— Така ли? Е, тогава, значи, просто ти харесва картинката и си падаш по монофиламентната гарота? — подметнах саркастично.
— След като напуснах полка, станах полицай…
— За бога, нали няма да изпаднеш в откровения? — прекъснах го аз.
— Джейкъб! — извика Мораг.
Аз я погледнах.
— Какво? — сопнах й се аз.
— Остави го да ти обясни.
Рану ме изчака търпеливо да му позволя да продължи.
— Искаха човек с опит в тия работи, за да го внедрят под прикритие при тугитата. Избраха мен, пък и плащаха много добре. После щях да се махна. Около година се подвизавах из престъпния свят на Лестър, за да ме опознаят добре, преди да ме приемат за свой.
— Бас ловя, че си вършил доста гадости — подхвърлих ехидно.
Лицето му трепна за миг, преди да добие отново познатото каменно изражение.
— Така или иначе, се изкачих в йерархията на престъпния свят и в един момент научих доста неща, с които да ги унищожа. Или поне достатъчно, че да погна Бърам. И тъкмо когато бяхме готови да действаме, Ролистън дойде при мен.
— И те помоли да се погрижиш за нас? — прекъснах го аз.
Рану поклати глава.
— Някаква мокра поръчка. Аз обаче му отказах. Обясних му как стоят нещата. Той настоя, че неговата работа била по-важна. Аз пак му отказах и тогава той ме издаде.
Рану каза това с равен глас, но аз усетих вълнението му. Или наистина мразеше Ролистън колкото мен, или много добре се преструваше. Леко подсвирнах с уста. Да издадеш ченге под прикритие, беше най-големият грях при тайните операции.
— А после? — не се стърпях.
— Ти как мислиш? Нищо добро не последва. Имаше много убити. Аз се отървах по чудо. Прекарах два месеца в болница, където направиха от мен чисто нов човек, а после още месец се възстановявах.
Знаех, че за да претърпи такива тежки поражения, сигурно го бяха измъчвали.
— А, значи, затова, когато Ролистън дойде при теб втория път, ти се съгласи да работиш за него? — попитах.
Мадж шумно си пое дъх. Видях как Рану се опитва с мъка да не загуби самообладание.
— Знаеш как е — рече, — нямаш голям избор.
— Обаче сега вече си се поправил? — продължих да го дразня.
— Сега имам избор — каза той, поглеждайки към Мораг.
Почувствах, че кипвам от гняв, а може би и от още нещо.
— Добре си го измислил, обаче както сам каза, доста те бива да действаш под прикритие. Как да сме сигурни, че няма да ни скроиш някой номер? — попитах направо.
— И защо ми е да го правя?
Видях, че търпението му започва да се изчерпва.
— Аз спечелих двубоя. Ако го помоля, Балор веднага ще те предаде на мен. Зная какво си намислил. Имам всичко необходимо, за да приключа мисията си. Обаче какво ще спечеля? Аз мисля, че това момиче може да ни спаси.
Какви ги дрънкаше тоя? Мораг беше свела поглед и се беше изчервила. Зачудих се какво й става. Страните й още горяха, когато вдигна очи към мен и ме хвана за ръката — лявата, която все още беше от истинска плът.
— Според мен той може да се справи — каза тя с искрен глас.