— Освен това — започна Мадж, като издърпа шишето от Мораг, която му го даде с неохота, — знам какъв е вашият план. Според мен е ужасно глупав, но не се притеснявайте, не смятам скоро да го разкрия в мой материал.
— Добре, след като всички вече сме приятели, позволете да попитам докъде стигнахте с вашия „Бог“? Спасени ли сме вече? Мога ли най-сетне да се прибера у дома и да се накъркам?
И тогава се сетих за нещо друго.
— Мораг, къде е уискито ми?
— Изпих го — каза Мораг с извинителен тон.
— Цялата бутилка!
Все повече започвах да си мисля, че предпочитах да съм в безсъзнание. Съдейки по кръвнишкия поглед на Рану, май щеше да ми се случи много скоро. Зачудих се какво ли искаше този път.
— Балор ми помогна — продължи Мораг. — Имах рожден ден.
— Майната му на Балор — изплюх се аз.
Тя повдигна рамене и ме погледна сконфузено.
— Той е голям сладур, когато го опознаеш по-добре.
— Може ли да отложим разговора за мъже? — намеси се Езичника. — Между запоите на Мораг успяхме да напреднем с работата.
— Ти помага ли? — попитах я аз.
Тя кимна. Този път Езичника ме погледна сконфузено.
— Колко ви остава? — обърнах се към Езичника.
— Не знам — отвърна той. — Надявам се да не е много.
— Гледайте да е по-скоро — добавих аз. — И така, какво ще правим?
— Балор каза, че можеш да останеш колкото искаш — каза Мадж.
— Ролистън знае ли, че сме тук? — попитах Рану.
Той кимна.
— Тогава защо не стреля по нас от орбиталните оръжия?
— Политиците разкритикуваха много остро нападението в Дънди — обясни Рану. — Никой няма да му разреши ново нападение от земната орбита.
Мадж продължи да говори.
— Пък и даже да не убие никого, през следващите двайсет години ще преследва отмъстителни ветерани от специалните части, превърнали се в бунтовници терористи, а освен това смятам, че Балор притежава и противосателитно ядрено оръжие. Така че не си струва Ролистън да го напада.
Противосателитни ядрени ракети „земя-орбита“. Замислих се над това.
— Дори и Балор не би посмял — казах.
— Той иска да си отиде с гръм и трясък и да стане известен, така че изобщо не се съмнявам, че би го използвал — добави Мадж.
Видях, че Езичника също кимна в знак на съгласие.
— А конвенционалните оръжия? — попитах, въпреки че знаех отговора.
Мадж се изсмя сухо.
— Ще последва кошмарен сценарий — градът ще бъде строго охраняван, ще разполага с достатъчно провизии и минисюрпризи за цяла партизанска война, която ще продължи неизвестно дълго. Балор и неговите Фомори ще я водят под водата, както и много от тукашните ветерани. Така че отново не си струва Ролистън да се занимава с тях.
— Обаче той може да ни откупи — усъмних се аз.
— Балор е дал дума — каза Езичника.
— А, значи, да не се притеснявам — подметнах саркастично.
Мадж въздъхна.
— Балор без съмнение е пълен хахо, но си държи на думата. Поради това неговите хора са му толкова предани. Сега си под негова закрила. Ако трябва, ще умре за теб, при това с усмивка на уста.
— Я виж ти. Изведнъж се сдобихме с толкова много приятели. И от нас се иска само да си кротуваме и да се опитаме да останем живи, така ли?
Мадж и Езичника кимнаха в знак на съгласие. Започна да ми харесва това, което чувах. Можех спокойно да си поркам, докато чакам Сивата дама да ни навести. Не беше изключено тук да има и сензорни кабинки. Не можехме да попречим на Сивата дама и дори се зачудих защо още не ни беше избила до крак. Обаче изведнъж си спомних каква беше главната причина за идването ни в Ню Йорк.
— Ти защо дойде тук? — попитах Мадж, който отново запали цигара.
Мораг я измъкна от ръката му, но аз бях по-бърз от нея и на свой ред й я откраднах, преди да успее да си дръпне. Мадж запали друга цигара и огледа групичката ни. Аз изпуснах дима.
— Нали се разбрахме, че всички тук сме приятели?
Мадж сви рамене.
— Сигурни ли сте, че искате да чуете това, което ще ви кажа? — попита той и огънчето на цигарата припламна, когато всмукна от нея.
— Не, обаче изминахме доста път и дори на два пъти едва не ни убиха, така че, давай.
— Струва ми се, че Грегор е жив.
Мадж за пореден път си дръпна от цигарата и ме погледна в очите. Предполагам, че очаквах да стане дума за Грегър, но някъде дълбоко в себе си бях приел, че е мъртъв. Може би така повече ми отърваше, защото не дължах нищо на мъртвец.